От нещо ... друго нещо!
Хайде, здравейте пак! Аз съм – Мишето, от онази статия за раждането, помните ли ме? (Сега гледам подозрително и лошо, само някой да е казал, че не помни!)
Гледам пак има интересни теми за писане и говорене. Мойта майка пък отново отказа да пише, трябвало да готви. Обаче аз съм на линия!
Значи, откакто съм се появил, вкъщи вечно нещо ново се измисля. Може би, защото аз постоянно правя нещо, с което да подтиквам така творческия дух на мама.
Ще прави салатка с яйца? Чудесно! И аз помагам! Протяяяягам ръце от стола, дето са ме вързали така несправедливо, хващам покривката и дърпам здраво – всичко е на земята! И преди да кажете, че съм калпазан – не съм, пък! Какво стана с яйцата като паднаха? Счупиха сеее – и хоп, помогнал съм на мама да обели сварените яйца. Познайте какво правим с черупките! Не, не ги хвърляме. И на животните не ги даваме!
Правим картички!
Много е лесно – значи, аз засега гледам, ама щом на мен ми се вижда лесно, значи е така!
Трябва да начупите на ситно черупките на яйцата – за по-лесно дайте на някой на моята възраст да го направи.
После – направете си разтвор с безвредни боички, в различни цветове, най-добре в купички.
Пускате парченцата черупки в различните цветове – чудо! Оцветяват се!!!!
Сега се въоръжете с търпение – ние, младежите на възраст малко и повече над 10 месеца, не сме съвсем опитни в реденето на черупки, падаме си, как да кажа, повече по....модернистичното мащабно оцветяване (т.е дърпаме здраво покривката – отново! Боичките падат на пода, разливат се и оцветяват „мащабно”, смесвайки се самостоятелно, без чужда помощ!!!).
След като сте се справили с последиците от нашата помощ, вземете си листи, лепило – ей, мама каза, че не става за ядене, аз пробвах и наистина е гадно! Ако искате, можете да ползвате и други неща за рисуване, забравих как се казват ония острите с гадния вкус.
Иииии – готово! Лепите като мозайка, дооформяте ако има нужда и – картичките са готови! Ако нямате нищо против да перете – може да ни дадете да си оставим пръстовите отпечатъци на някой лист. С различни цветове за всеки отпечатък! Става много красиво!
П.С. Ей, нали вече си ме спомнихте?
автор Гергана Миланова
Гледам пак има интересни теми за писане и говорене. Мойта майка пък отново отказа да пише, трябвало да готви. Обаче аз съм на линия!
Значи, откакто съм се появил, вкъщи вечно нещо ново се измисля. Може би, защото аз постоянно правя нещо, с което да подтиквам така творческия дух на мама.
Ще прави салатка с яйца? Чудесно! И аз помагам! Протяяяягам ръце от стола, дето са ме вързали така несправедливо, хващам покривката и дърпам здраво – всичко е на земята! И преди да кажете, че съм калпазан – не съм, пък! Какво стана с яйцата като паднаха? Счупиха сеее – и хоп, помогнал съм на мама да обели сварените яйца. Познайте какво правим с черупките! Не, не ги хвърляме. И на животните не ги даваме!
Правим картички!
Много е лесно – значи, аз засега гледам, ама щом на мен ми се вижда лесно, значи е така!
Трябва да начупите на ситно черупките на яйцата – за по-лесно дайте на някой на моята възраст да го направи.
После – направете си разтвор с безвредни боички, в различни цветове, най-добре в купички.
Пускате парченцата черупки в различните цветове – чудо! Оцветяват се!!!!
Сега се въоръжете с търпение – ние, младежите на възраст малко и повече над 10 месеца, не сме съвсем опитни в реденето на черупки, падаме си, как да кажа, повече по....модернистичното мащабно оцветяване (т.е дърпаме здраво покривката – отново! Боичките падат на пода, разливат се и оцветяват „мащабно”, смесвайки се самостоятелно, без чужда помощ!!!).
След като сте се справили с последиците от нашата помощ, вземете си листи, лепило – ей, мама каза, че не става за ядене, аз пробвах и наистина е гадно! Ако искате, можете да ползвате и други неща за рисуване, забравих как се казват ония острите с гадния вкус.
Иииии – готово! Лепите като мозайка, дооформяте ако има нужда и – картичките са готови! Ако нямате нищо против да перете – може да ни дадете да си оставим пръстовите отпечатъци на някой лист. С различни цветове за всеки отпечатък! Става много красиво!
П.С. Ей, нали вече си ме спомнихте?
автор Гергана Миланова
