Без емоциите, щастието и настроението, което децата ни носят, ежедневието ни щеше да е ужасно скучно.
Децата се възхищават от всичко. Поглеждат всеки път с нови очи, знаейки, че пак ще открият нещо ново и изненадващо. Ние, възрастните, търсим във всяко нещо познатото и очакваното. И изпускаме толкова много...

Ето 3 неща, които можем да научим от своите деца, за да живеем по-пълноценно.

Първо - нека бъдем любопитни като децата. Те задават милиони въпроси и точно когато си мислиш, че са приключили, те застрелват с още един милион. Децата използват любопитството си, за да учат, за да общуват и растат.
Да сте чували някое дете, изправено пред предизвикателство, да казва "но ние винаги така сме правили досега"? Не, разбира се. Децата използват своето въображение и не се страхуват от нови идеи.

Второ - нека се научим да се вълнуваме като деца.

Дотолкова, че вечер да не искаме да си лягаме.

Дотолкова, че сутрин да нямаме търпение да станем.

Дотолкова, че почти да се пръснем от вълнение.

Ако се чуствате твърде стари, за да се развълнувате, значи сте твърде стари.

Трето - да се научим отново да вярваме. Възрастните страдаме от свръх скептицизъм. Нуждаем се от доказателство, че нещо е такова, каквото е. А децата? Децата са убедени, че човек може всичко. Вярват в себе си, вярват и на околните. Нещо, което ние много трудно си позволяваме.

Не е необходимо да бъдем наивни, досадни или истерични, а да се вгледаме в себе си и в живота си и да се опитаме да върнем тези три ценности в ежедневието си - любопитство, вълнение, вяра.