Чудото на живота
Най-тежкият ден в живота ми беше денят, в който родих.
Най-щастливият ден в живота ми беше три дни по-късно, когато ни изписаха от родилния дом и показах на близките си моя първороден син. Тогава осъзнах, че това е единственото нещо, което сами сме сътворили с мъжа ми и то е съвършено. С божията помощ, разбира се.
Няма да забравя тази дълга лятна нощ. Луната беше тих свидетел на цялото раждане, а утрото посрещна моето бебе и слънцето го погали с първите си лъчи. Взеха детето, а мен ме оставиха да лежа на количка с тежест на корема,з а да се свие матката. После ме закараха до леглото и ме свалиха в края му. Тогава започнах мъчително да пълзя до възглавницата. Отне ми около пет минути да легна в нормално положение. Загубата на кръв и безсънието ми бяха отнели силите, но вече бях държала сина си в ръцете си и нищо друго нямаше значение.
Всяка бременна жена се страхува от големия ден и е напълно нормално. Защото дори бързото и лесно раждане носи болка. Обаче тя веднага се забравя, когато гушнеш бебенцето и видиш колко са мънички ръчичките, пръстчета и личицето му. Погледнеш очите му, погалиш го и го нахраниш за първи път. Болката е нещо временно, тя отминава за ден-два и е нещо, с което можем да се справим. Затова раждат жените, а не мъжете. Ние сме достатъчно силни.
И все пак от какво трябва да се боим? Ясно е - от усложненията. Често се случва да задържат в болницата новороденото седмица, две, месец.Това е трудно изпитание за цялото семейство, особено ако бабите изпаднат в истерия и наплашат и без това стресираната майка. Затова моят съвет е да не изпадате в паника и да се опитате да не сте черногледа. Понякога докторите не са словоохтливи и не дават подробна информация за състоянието на бебето и това поражда страх от неизвестното. Наистина е по-добре да останете в родилния дом, докато бебчо е напълно готов за живота навън, отколкото да се появи проблем в къщи.
Какви ще са пораженията при вас? Ще има такива. Болка от контракциите, които прибират матката, кървене, болка при сядане, особено ако има шевове, отпадналост. С това се сблъсква всяка родилка. И пак за усложненията. Ще ви дадат термометър,изплзвайте го. Пригответе се за неприятна изненада - може да имате хемороиди,вследствие на напъните. Добре е дни преди раждането да използвате лекарство,което да предодврати появата им. Понякога има незначително изпускне на урина, примерно при кашляне. Почти винаги отшумява до дни. При смъкване на матката може да ви забранят да вдигате тежко и дори да се стигне до операция. Може да не ви зашият добре или не дай си боже да забравят някой тампон във вас. Ама какво да ви плаша. Може да се случи всичко, ама може и да не случи. Съдба.
Ако положението е нормално, след 3-5 дни сте си вкъщи, рожбичката расте и животът поема по своя път. Майките се тревожат дали бебето диша, достатъчно ли се храни, топло ли му е, колко често да се сменя памперса, до кога да кърмят през нощта и куп други неща. Важното е бебето да усеща любовта ви, а другото ще си дойде на мястото. От тук насетне ви чакат нови отговорности, нови контакти и истински приключения. Никой не ви обещава, че ще е лесно, но ще е прекрасно в чудния свят на децата.
автор Янислава Вълкова
Най-щастливият ден в живота ми беше три дни по-късно, когато ни изписаха от родилния дом и показах на близките си моя първороден син. Тогава осъзнах, че това е единственото нещо, което сами сме сътворили с мъжа ми и то е съвършено. С божията помощ, разбира се.
Няма да забравя тази дълга лятна нощ. Луната беше тих свидетел на цялото раждане, а утрото посрещна моето бебе и слънцето го погали с първите си лъчи. Взеха детето, а мен ме оставиха да лежа на количка с тежест на корема,з а да се свие матката. После ме закараха до леглото и ме свалиха в края му. Тогава започнах мъчително да пълзя до възглавницата. Отне ми около пет минути да легна в нормално положение. Загубата на кръв и безсънието ми бяха отнели силите, но вече бях държала сина си в ръцете си и нищо друго нямаше значение.
Всяка бременна жена се страхува от големия ден и е напълно нормално. Защото дори бързото и лесно раждане носи болка. Обаче тя веднага се забравя, когато гушнеш бебенцето и видиш колко са мънички ръчичките, пръстчета и личицето му. Погледнеш очите му, погалиш го и го нахраниш за първи път. Болката е нещо временно, тя отминава за ден-два и е нещо, с което можем да се справим. Затова раждат жените, а не мъжете. Ние сме достатъчно силни.
И все пак от какво трябва да се боим? Ясно е - от усложненията. Често се случва да задържат в болницата новороденото седмица, две, месец.Това е трудно изпитание за цялото семейство, особено ако бабите изпаднат в истерия и наплашат и без това стресираната майка. Затова моят съвет е да не изпадате в паника и да се опитате да не сте черногледа. Понякога докторите не са словоохтливи и не дават подробна информация за състоянието на бебето и това поражда страх от неизвестното. Наистина е по-добре да останете в родилния дом, докато бебчо е напълно готов за живота навън, отколкото да се появи проблем в къщи.
Какви ще са пораженията при вас? Ще има такива. Болка от контракциите, които прибират матката, кървене, болка при сядане, особено ако има шевове, отпадналост. С това се сблъсква всяка родилка. И пак за усложненията. Ще ви дадат термометър,изплзвайте го. Пригответе се за неприятна изненада - може да имате хемороиди,вследствие на напъните. Добре е дни преди раждането да използвате лекарство,което да предодврати появата им. Понякога има незначително изпускне на урина, примерно при кашляне. Почти винаги отшумява до дни. При смъкване на матката може да ви забранят да вдигате тежко и дори да се стигне до операция. Може да не ви зашият добре или не дай си боже да забравят някой тампон във вас. Ама какво да ви плаша. Може да се случи всичко, ама може и да не случи. Съдба.
Ако положението е нормално, след 3-5 дни сте си вкъщи, рожбичката расте и животът поема по своя път. Майките се тревожат дали бебето диша, достатъчно ли се храни, топло ли му е, колко често да се сменя памперса, до кога да кърмят през нощта и куп други неща. Важното е бебето да усеща любовта ви, а другото ще си дойде на мястото. От тук насетне ви чакат нови отговорности, нови контакти и истински приключения. Никой не ви обещава, че ще е лесно, но ще е прекрасно в чудния свят на децата.
автор Янислава Вълкова
