Хайка за храна втора употреба
Предварително искам да подчертая, че не мразя животните. Дори напротив! Самата аз имах куче, което наскоро почина от старост. Но преди всичко съм хуманист и ме вълнува това, че са създадени множество организации, фондове и сайтове за защита на бездомните кучета, докато на бездомните хора не се обръща никакво внимание. Евентуално по Коледа ще бъдат подслонени няколко бездомни за една нощ и тази велика постъпка ще бъде обявена по телевизиите. Държим се по-човешки с кучетата! Целият блок храни кучето от входа, но единици са тези, които биха пуснали стотинка на бездомен човек в подлеза, а той е също толкова безпомощен…
В съзнанието ми завинаги ще остане една потресаваща гледка: докато чаках на автобусна спирка една зима, босо детенце отиде до кошчето за боклук, бръкна, извади някаква огризка и я пъхна в устата си, после повтори движението няколко пъти, сякаш гребеше от чиния!...
Когато пуснеш търсене на изображения в Гугъл за “циганче”, неочаквано започват да се редят снимки на цветя. Навременна подсказка – децата са цветята на Земята. Независимо от цвета си, всички цветя са красиви с чистотата си, с крехката си същност, с невинността си. Да, невинни са, нямат вина за това, че са се родили в такъв етнос, с такива родители, в такова общество, в такова време. Както каза Бони по бТВ в репортажа, посветен на международния ден на ромите, обръщайки се към малко циганче: “Колко си красива, мойто момиче, ама майка ти не ти измила оченцата сладки!” Нека окаляните дрипави дрешки не пораждат погнуса (Кое дете не се цапа и не би придобило същия вид, ако се остави без контрол?), а съжаление, но и желание за помощ.
На Запад имат интересна практика, която може да се нарече “банка за храна втора употреба”. Представлява огромно хале с гигантски хладилници, в които се прави разпределение на тонове хранителни продукти, останали от корпоративни и частни партита, след което се предават на приюти за бездомни. Подобна инициатива е прекалено амбициозна за България на този етап, но напълно постижимо е останалата храна от безбройните заведения да се събира и дава не на кучетата, както се прави (те, така или иначе, гладни няма да останат – милостиви към тях бол!), а на бездомните хора. Не е срамно, нито унизително да влезеш в досег с такъв човек чрез подобен жест!
Нека просто бъдем по - човечни с хората, всеки от нас, не организирано, защото добротата е заразна и защото капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство!
Аз оставам с надеждата капките да са повече от камъните…
автор Десислава Попова
В съзнанието ми завинаги ще остане една потресаваща гледка: докато чаках на автобусна спирка една зима, босо детенце отиде до кошчето за боклук, бръкна, извади някаква огризка и я пъхна в устата си, после повтори движението няколко пъти, сякаш гребеше от чиния!...
Когато пуснеш търсене на изображения в Гугъл за “циганче”, неочаквано започват да се редят снимки на цветя. Навременна подсказка – децата са цветята на Земята. Независимо от цвета си, всички цветя са красиви с чистотата си, с крехката си същност, с невинността си. Да, невинни са, нямат вина за това, че са се родили в такъв етнос, с такива родители, в такова общество, в такова време. Както каза Бони по бТВ в репортажа, посветен на международния ден на ромите, обръщайки се към малко циганче: “Колко си красива, мойто момиче, ама майка ти не ти измила оченцата сладки!” Нека окаляните дрипави дрешки не пораждат погнуса (Кое дете не се цапа и не би придобило същия вид, ако се остави без контрол?), а съжаление, но и желание за помощ.
На Запад имат интересна практика, която може да се нарече “банка за храна втора употреба”. Представлява огромно хале с гигантски хладилници, в които се прави разпределение на тонове хранителни продукти, останали от корпоративни и частни партита, след което се предават на приюти за бездомни. Подобна инициатива е прекалено амбициозна за България на този етап, но напълно постижимо е останалата храна от безбройните заведения да се събира и дава не на кучетата, както се прави (те, така или иначе, гладни няма да останат – милостиви към тях бол!), а на бездомните хора. Не е срамно, нито унизително да влезеш в досег с такъв човек чрез подобен жест!
Нека просто бъдем по - човечни с хората, всеки от нас, не организирано, защото добротата е заразна и защото капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство!
Аз оставам с надеждата капките да са повече от камъните…
автор Десислава Попова
