Училището на живота
Твърде често ние, родителите, се стремим по всякакъв начин да предпазим децата си от грешки. Сипем предупреждения едно след друго, помагаме с каквото можем или просто сами свършваме нещо вместо децата, защото не ни се занимава после с чистене на разсипано брашно, бърсане на разлята супа, превързване на ожулени колена и пр.
Всъщност грешките са ценни и необходими на децата, за да се учат и да добият самоувереност. И от нас зависи как децата ще свикнат да възприемат своите предизвикателства - дали като опасност, която трябва да избегнат или като възможност, от която да се поучат и да излязат по-силни.
Какво прави загриженият родител: отстранява препятствието, което е застанало на пътя на детето или предвижда проблема и го предотвратява. Ако свършим нещо вместо детето, това ще улесни живота и на двама ни за момента и е предпочитан вариант в много случаи пред алтернативата за дълги разговори, обяснения и увещания. Да поемем отговорността за техните действия или оправим бъркотията след тях с надеждата да ни заобичат още повече е нелепо и въпреки това изкушаващо. Но родителството не е конкурс, нито работа, в която резултатите се измерват количествено.
Опасна е и другата крайност - когато оставяме детето да се справя с всичко само. Вместо да го оставим с чуството, че е неспособно да се справи с нещо, трябва да се включим и да помогнем, когато детето сбърка.
Трябва да подкрепяме и окуражаваме децата, дори когато грешат. Но първо трябва ние самите да осъзнаем какво е грешката, а именно още един шанс за утвърждаване на собствените способности и умения вследствие на [не]разрешаването на даден проблем. И вместо да търсим баланс между двете крайности на хиперпротекционизъм и абсолютно пренебрежение, трябва с общи усилия да се научим да се справяме с подобни ситуации по друг проактивен начин, да си зададем въпросите "Какво ще направим сега? С какво мога аз да помогна? А ти какво ще направиш? Какви възможности имаме да поправим нещата?"
Въпреки че подобно развитие на ситуацията не е особено забавно за децата, те започват да трупат увереност в собствените си възможности, започват да виждат проблемите като преодолими препятствия, а не като опасности, които трябва да се избягват.
Нещата от живота се учат чрез грешки; трябва да дадем възможност да децата да сбъркат. Изкушаващо е да ги предпазваме, но е по-важно да им дадем шанс да сгрешат и да анализират последствията от грешките си. Когато детето сбърка, не четете конско, не обвинявайте и не ги засрамвайте. Вместо това им помогнете да разберат добре ситуацията и ги накарайте да помогнат за разрешаване на проблема.
Животът е истинското училище, не пишете извинителни бележки на децата си.
Източник: http://www.snotm.com
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Всъщност грешките са ценни и необходими на децата, за да се учат и да добият самоувереност. И от нас зависи как децата ще свикнат да възприемат своите предизвикателства - дали като опасност, която трябва да избегнат или като възможност, от която да се поучат и да излязат по-силни.
Какво прави загриженият родител: отстранява препятствието, което е застанало на пътя на детето или предвижда проблема и го предотвратява. Ако свършим нещо вместо детето, това ще улесни живота и на двама ни за момента и е предпочитан вариант в много случаи пред алтернативата за дълги разговори, обяснения и увещания. Да поемем отговорността за техните действия или оправим бъркотията след тях с надеждата да ни заобичат още повече е нелепо и въпреки това изкушаващо. Но родителството не е конкурс, нито работа, в която резултатите се измерват количествено.
Опасна е и другата крайност - когато оставяме детето да се справя с всичко само. Вместо да го оставим с чуството, че е неспособно да се справи с нещо, трябва да се включим и да помогнем, когато детето сбърка.
Трябва да подкрепяме и окуражаваме децата, дори когато грешат. Но първо трябва ние самите да осъзнаем какво е грешката, а именно още един шанс за утвърждаване на собствените способности и умения вследствие на [не]разрешаването на даден проблем. И вместо да търсим баланс между двете крайности на хиперпротекционизъм и абсолютно пренебрежение, трябва с общи усилия да се научим да се справяме с подобни ситуации по друг проактивен начин, да си зададем въпросите "Какво ще направим сега? С какво мога аз да помогна? А ти какво ще направиш? Какви възможности имаме да поправим нещата?"
Въпреки че подобно развитие на ситуацията не е особено забавно за децата, те започват да трупат увереност в собствените си възможности, започват да виждат проблемите като преодолими препятствия, а не като опасности, които трябва да се избягват.
Нещата от живота се учат чрез грешки; трябва да дадем възможност да децата да сбъркат. Изкушаващо е да ги предпазваме, но е по-важно да им дадем шанс да сгрешат и да анализират последствията от грешките си. Когато детето сбърка, не четете конско, не обвинявайте и не ги засрамвайте. Вместо това им помогнете да разберат добре ситуацията и ги накарайте да помогнат за разрешаване на проблема.
Животът е истинското училище, не пишете извинителни бележки на децата си.
Източник: http://www.snotm.com
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
