Това чудо наречено пъпна връв
Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса!!!
Митовете и поверията, свързани с пъпната връв, са широко разпространени в целия свят. Връзката между човек и пъпната връв или плацентата се смятала за определяща целия му жизнен път. Те се свързвали с неговата добра или лоша орис, подобаващото отношение и съхранението им водело до успешен и добър живот, а загубата и лошото съхранение до нещастие и беди.
В България първоначално поверието повелявало пъпната връв да се запази у дома. В последствие традицията се е изменила и пъпа се хвърля или заравя там, където родителите искат да се реализира детето им. За целта родители, роднини и близки (а някой път и случайни познати) са ангажирани пъпната връв да се достави я в центъра на Париж, я в Лондон и изобщо на място по-така. Във форумите четох за предпочитаните в България места и стигнах да извода, че в банки, университети и други престижни институции човек е препоръчително внимателно да си гледа в краката. Натъкнах се как поверието бременната жена да не прескача кабели и маркучи в съвремието се е трансформирало във вариант да не прескача маркуча или кабела на прахосмукачката.
И в Европа съдбата на човек в голяма или по-малка степен се свързвала с пъпната връв и плацентата. В Берлин пъпната връв се е предавала на бащата с указанието, че докато се пази, детето ще расте живо и здраво. В Рейнска Бавария се поставяла в чаршаф, а по-късно се режела или набождала в зависимост от пола на бебето. В области на Франция пъпната връв се пазела от вода и огън, защото детето можело се удави или изгори.
Племена в Западна Австралия вярвали, че ако майката хвърли пъпната връв във вода, човек ще плува добре. При много племена и народности се е смятало, че плацентата или пъпната връв е живо същество, по-малък брат или сестра на новороденото или място където живее духът пазител на детето. Това предполагало към тях да се отнасят по-начин, които да повлияе на благоприятно върху съдбата и характера на човек В Австралия има вярване, че плацентата остава част от душата на детето (чо-и) . Затова бабата я вземала и я заравяла в пясъка. Богинята Анджеа (свързана със зачатието и раждането) я прибирала в някое от убежищата си, докато отново не я вложела в бебе и то не се появяло на белия свят .На Понапе, един от Каролинските острови, пъпната връв се поставяла в раковина и с нея постъпвали така, че детето най-добре да се подготви за попрището избрано от родителите. Батаките от Суматра и много други народности в Индонезия смятали плацентата за по-малък брат или сестра на детето и я заравяли под къщата. Каробатаките наричали плацентата "душата, която зачева", и смятали, че истинската от двете души на човека живее в плацентата под къщата. Островитяните от архипелага Кай считали пъпната връв за брат или сестра на новороденото. Те я заравяли в гърне с пепел, слагали го в клоните на дърво, откъдето то пазело късмета на детето.
Индианците чероки заравяли пъпната връв на момиче под стъпалата за чукане на царевица, та да стане добра пекарка, а пъпната връв на момче окачвали на дърво в гората — за да стане ловец. В Мексико пъпната връв на момче се давала на войници, а на момиче се заравяла под огнището. Инките в Перу запазвали пъпната връв много внимателно и я давали на детето да я смуче, когато е болно. В интерес на истината данни за подобна практика намерих за райони в България.
В съвремието ни според Ошо пъпната връв не бива да се отрязва веднага след раждането, бебето трябва да усети и почувства майка си. То я познава от вътре, познава нейните вибрации и му трябва малко време да я опознае и от вън, поне докато не започне да диша самостоятелно. В някои западни клиники също практикуват подобно адаптиране на бебето след големия стрес на раждането. В България обаче лекарите обикновено бързат и няма време за подобни "глезотии".
Учудващо ли е тогава, че и в Европа и в България се заговори за раждането в къщи. Намерих разказ за такова в един форум-случило се е през 2006. Авторът се беше назовал Горски пътник. Той беше помогнал на жена си да роди. ".. Там аз, жена ми и Бог бяхме единствени свидетели на свещеният акт на раждането. Тя в ръцете на любимия си, аз подкрепяйки я с окуражаващи думи...". Обясняваше, че е поставил веднага детето върху майката и е изчакал с прерязването на пъпната връв. В началото на 2010г. медиите бяха шокирани от подобен случай, в семейството на музикант-виолист и аристократка от Швейцария в Габрово. Независимо от силния медиен и обществен натиск, бебето остава свързано с майка си няколко дни, докато пъпната връв пада сама.
До към 1970 г. пъпната връв се изхвърля като биопродукт, тогава се установява, че в нея се съдържат стволови клетки, както в костния мозък на зрели хора. Към края на осемдесетте години след успешно лечение със стволови клетки от пъпна връв при различни пациенти, се поставя началото на събирането и съхраняването им по света. Днес е доказано, че тези клетки лекуват повече от 45 заболявания.
Лидери в клетъчната медицина са САЩ, Русия и Швейцария. Следват ги Германия, Япония, Швеция и Сингапур. В Европа почти навсякъде съществуват банки за стволови клетки. През 1998 г. е осъществено първото събиране на стволови клетки от кръв на пъпна връв в България. Във всяка голяма болница или клиника в момента може да се получи подробна информация за предимствата и технологичните процедури по обработка, замразяване и съхранение на стволови клетки. В България повечето родилни клиники работят с Cryo-Save. Цялата сума за услугата по съхранението на стволови клетки от пъпна връв в момента е 4 200 лв за период от 20 години. При сключване на договора родителите получават стерилен комплект за пробите от пъпната връв. На него има телефон, на който да се обадят в началото на раждането. Тогава компанията изпраща сертифициран лекар, който пакетира кръвта и тъканта и ги изпраща със специален куриер в Белгия. Smart Cells (www.smartcells.com) е английска банка с офис в София и Пловдив. Банката за стволови клетки в болница Свети Лазар е акредитирана през 2005 г. В “Тъканна банка БУЛГЕН” АД цените за 2011 г. са 4800 лв за 21 години и 5760 лв. ако желаете за изолирате и стволови клетки от тъкан от пъпната връв. МЦ "Афродита" работи с гръцката банка Омниген. Цената в клиника "Малинов" е 3100 лв за 3 години и 150 евро абонамент за всяка следваща година. Реално в момента бихте могли при определени условия да съхраните стволови клетки навсякъде по света.
Изборът на всеки родител е достоен за уважение, ако в него е вложена цялата любов и отговорност към малкото същество което е създал. В крайна сметка за себе си не открих рязък вододел между трупаната векове наред човешка мъдрост и неосъзнато знание, и тъмната страна на суеверията.
-------------------------------------------
Фрейзър, Джеймс. Златната клонка, София, Издателство на Отечествения фронт, 1984
автор Боряна Соколова
Вярващото бебе: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса!!!
Митовете и поверията, свързани с пъпната връв, са широко разпространени в целия свят. Връзката между човек и пъпната връв или плацентата се смятала за определяща целия му жизнен път. Те се свързвали с неговата добра или лоша орис, подобаващото отношение и съхранението им водело до успешен и добър живот, а загубата и лошото съхранение до нещастие и беди.
В България първоначално поверието повелявало пъпната връв да се запази у дома. В последствие традицията се е изменила и пъпа се хвърля или заравя там, където родителите искат да се реализира детето им. За целта родители, роднини и близки (а някой път и случайни познати) са ангажирани пъпната връв да се достави я в центъра на Париж, я в Лондон и изобщо на място по-така. Във форумите четох за предпочитаните в България места и стигнах да извода, че в банки, университети и други престижни институции човек е препоръчително внимателно да си гледа в краката. Натъкнах се как поверието бременната жена да не прескача кабели и маркучи в съвремието се е трансформирало във вариант да не прескача маркуча или кабела на прахосмукачката.
И в Европа съдбата на човек в голяма или по-малка степен се свързвала с пъпната връв и плацентата. В Берлин пъпната връв се е предавала на бащата с указанието, че докато се пази, детето ще расте живо и здраво. В Рейнска Бавария се поставяла в чаршаф, а по-късно се режела или набождала в зависимост от пола на бебето. В области на Франция пъпната връв се пазела от вода и огън, защото детето можело се удави или изгори.
Племена в Западна Австралия вярвали, че ако майката хвърли пъпната връв във вода, човек ще плува добре. При много племена и народности се е смятало, че плацентата или пъпната връв е живо същество, по-малък брат или сестра на новороденото или място където живее духът пазител на детето. Това предполагало към тях да се отнасят по-начин, които да повлияе на благоприятно върху съдбата и характера на човек В Австралия има вярване, че плацентата остава част от душата на детето (чо-и) . Затова бабата я вземала и я заравяла в пясъка. Богинята Анджеа (свързана със зачатието и раждането) я прибирала в някое от убежищата си, докато отново не я вложела в бебе и то не се появяло на белия свят .На Понапе, един от Каролинските острови, пъпната връв се поставяла в раковина и с нея постъпвали така, че детето най-добре да се подготви за попрището избрано от родителите. Батаките от Суматра и много други народности в Индонезия смятали плацентата за по-малък брат или сестра на детето и я заравяли под къщата. Каробатаките наричали плацентата "душата, която зачева", и смятали, че истинската от двете души на човека живее в плацентата под къщата. Островитяните от архипелага Кай считали пъпната връв за брат или сестра на новороденото. Те я заравяли в гърне с пепел, слагали го в клоните на дърво, откъдето то пазело късмета на детето.
Индианците чероки заравяли пъпната връв на момиче под стъпалата за чукане на царевица, та да стане добра пекарка, а пъпната връв на момче окачвали на дърво в гората — за да стане ловец. В Мексико пъпната връв на момче се давала на войници, а на момиче се заравяла под огнището. Инките в Перу запазвали пъпната връв много внимателно и я давали на детето да я смуче, когато е болно. В интерес на истината данни за подобна практика намерих за райони в България.
В съвремието ни според Ошо пъпната връв не бива да се отрязва веднага след раждането, бебето трябва да усети и почувства майка си. То я познава от вътре, познава нейните вибрации и му трябва малко време да я опознае и от вън, поне докато не започне да диша самостоятелно. В някои западни клиники също практикуват подобно адаптиране на бебето след големия стрес на раждането. В България обаче лекарите обикновено бързат и няма време за подобни "глезотии".
Учудващо ли е тогава, че и в Европа и в България се заговори за раждането в къщи. Намерих разказ за такова в един форум-случило се е през 2006. Авторът се беше назовал Горски пътник. Той беше помогнал на жена си да роди. ".. Там аз, жена ми и Бог бяхме единствени свидетели на свещеният акт на раждането. Тя в ръцете на любимия си, аз подкрепяйки я с окуражаващи думи...". Обясняваше, че е поставил веднага детето върху майката и е изчакал с прерязването на пъпната връв. В началото на 2010г. медиите бяха шокирани от подобен случай, в семейството на музикант-виолист и аристократка от Швейцария в Габрово. Независимо от силния медиен и обществен натиск, бебето остава свързано с майка си няколко дни, докато пъпната връв пада сама.
До към 1970 г. пъпната връв се изхвърля като биопродукт, тогава се установява, че в нея се съдържат стволови клетки, както в костния мозък на зрели хора. Към края на осемдесетте години след успешно лечение със стволови клетки от пъпна връв при различни пациенти, се поставя началото на събирането и съхраняването им по света. Днес е доказано, че тези клетки лекуват повече от 45 заболявания.
Лидери в клетъчната медицина са САЩ, Русия и Швейцария. Следват ги Германия, Япония, Швеция и Сингапур. В Европа почти навсякъде съществуват банки за стволови клетки. През 1998 г. е осъществено първото събиране на стволови клетки от кръв на пъпна връв в България. Във всяка голяма болница или клиника в момента може да се получи подробна информация за предимствата и технологичните процедури по обработка, замразяване и съхранение на стволови клетки. В България повечето родилни клиники работят с Cryo-Save. Цялата сума за услугата по съхранението на стволови клетки от пъпна връв в момента е 4 200 лв за период от 20 години. При сключване на договора родителите получават стерилен комплект за пробите от пъпната връв. На него има телефон, на който да се обадят в началото на раждането. Тогава компанията изпраща сертифициран лекар, който пакетира кръвта и тъканта и ги изпраща със специален куриер в Белгия. Smart Cells (www.smartcells.com) е английска банка с офис в София и Пловдив. Банката за стволови клетки в болница Свети Лазар е акредитирана през 2005 г. В “Тъканна банка БУЛГЕН” АД цените за 2011 г. са 4800 лв за 21 години и 5760 лв. ако желаете за изолирате и стволови клетки от тъкан от пъпната връв. МЦ "Афродита" работи с гръцката банка Омниген. Цената в клиника "Малинов" е 3100 лв за 3 години и 150 евро абонамент за всяка следваща година. Реално в момента бихте могли при определени условия да съхраните стволови клетки навсякъде по света.
Изборът на всеки родител е достоен за уважение, ако в него е вложена цялата любов и отговорност към малкото същество което е създал. В крайна сметка за себе си не открих рязък вододел между трупаната векове наред човешка мъдрост и неосъзнато знание, и тъмната страна на суеверията.
-------------------------------------------
Фрейзър, Джеймс. Златната клонка, София, Издателство на Отечествения фронт, 1984
автор Боряна Соколова
