Ако майките можехме да бъдем типизирани, то аз със сигурност щях да бъда тип „ученичка”. Вечно нещо уча, вечно нещо чета, разпитвам, записвам, научавам...По отношение на отглеждането на сина ни положението е същото – за всяко нещо, свързано с отглеждането му, буквално поглъщам тонове информация, преди да взема решение как да действам. За някои може да изглежда странно, смешно или глупаво, но за мен това е най-доброто, което мога да направя за детето си – да избера измежду цялата огромна информация това, което смятам, че е най-подходящо конкретно за него.

Вече много пъти се коментира, че всяко дете си има своята индивидуалност и това не бива да се забравя при отглеждането му и опитите за спазване на препоръчваните режими.

Една от най-капризните и всеобхватни теми, свързана с Митачето, за мен се оказа тази за захранването.

Аз захраних малчо рано. Беше на 2м и половина, когато за първи път опита сокче – една кафена лъжичка, домашно прясно приготвен сок от морков. Не взех такова решение на своя глава – имам щастието педиатърката ни да е наистина чудесен човек и лекар, всяко нещо консултирам първо с нея. Аз не успях да кърмя Митачето, за мое огромно съжаление. Роди се малко по-рано от очакваното, наложи се да постои в кувиоз, а на мен от стрес и напрежение покрай това кърмата ми буквално секна за броени дни. Така че нашата педиатърка ме посъветва да захранвам по ранната схема.Бях се запознала доста подробно и с методите за късно захранване, с всички „за” и „против”, до които успях да достигна, както за единия начин, така и за другия. В крайна сметка везните се наклониха в полза на ранното захранване и така нашето пътуване в тази мистерия започна!

Захранването със сокче, както вече казах, започна, когато малчо беше на възраст около 2м и половина. Сама приготвих сока – от морков, добре измит и обелен. Използвах приставката на кухненския робот за сокове от твърди плодове. Дадох една кафена лъжичка, между двете сутрешни хранения. Всеки ден увеличавах даваното количество, като наблюдавах за реакции – следях поведението на сина ни, цвета и консистенцията на изпражненията, честотата на изхождане, количеството, следях за дори минимални признаци на колики ( той като цяло нямаше такива), всичко, което по някакъв начин имаше или можеше да бъде свързано с въвеждането на нова храна в менюто му. Давах винаги с лъжичка, като придружавах предлагането й с изговаряне на „Ам”, той запомни, че с „ам” винаги идва нещо за папкане и в последствие това много улесни захранването с пюрета.

Увеличавах количеството, докато стигнах до 6-7 кафени лъжички. Тогава въведох следващия сок – от ябълка. Сокчето от морков премина в интервала между две следобедни хранения, а новия сок – между две сутрешни. По тази схема въвеждах всеки нов плод – круша, грозде, сини сливи, комбинации от два плода.

Тук е мястото да предупредя майчетата, които все още не са се запознали с темата – различните плодове имат и различно действие върху перисталтиката! Морковът и ябълката запичат, крушата има регулиращо действие, в по-големи количества разхлабва, сините сливи разхлабват, тиквата също. Аз тиква въведох направо на пюре.

Отбелязвам и друго – сокът от морков оставя оранжеви петна, които лесно се изпират веднага след получаването им – ако престоят, просто остават жълти лекета в плата.Купешките сокове и пюрета, които съдържат или са изцяло от моркови, имат по-силен оцветяващ ефект, който се забелязва и в изпражненията – стават оранжеви, оцветявайки в есенни багри и дупето на съкровището J

На около 4м дадох първото пюре – отново от морков, като започнах отново с кафена лъжичка, преди да дам млякото на обедното хранене. Всеки ден увеличавах дозата с по две – три лъжички, докато достигнах до едно цяло бурканче от 125гр. Едва тогава въведох нов вкус – този път тиква, тъй като малкия се запече от моркова.

Много хора съветват пюрето да се разрежда с мляко и да се дава с биберон с широка дупка – аз не подкрепям това, защото първо – детето продължава да свиква с биберона, и второ – не свиква с реалния вкус на плода или зеленчука.

Захранването с ново пюре правех по следния начин – към вече въведения вкус слагах първо една лъжичка от новия, колкото да видя дали ще има реакция. На следващия ден – две лъжички. На третия – половин бурканче, добавено към половин бурканче от вече въведеното пюре. На четвъртия ден давах чисто цяло бурканче от новата храна и с това приключваше нейното въвеждане.

Митака не е получавал колики от нито една храна. Мисля, че въвеждането на плодовете и зеленчуците първо на сокчета помогна за това стомахчето му да привикне постепенно към новите храни в по-лека тяхна форма, после вече ги „разпознаваше”, когато ги давах на пюрета и хем не ми е отказвал храна, хем нямахме стомашни проблеми.

След като въведох морков, тиква, картоф, ябълка, круша, сливи, банан и техни комбинации, промених режима на хранене – така той вече изглеждаше по този начин:

1. Мляко


2. Мляко


3. Зеленчуково пюре + мляко


4. Мляко


5. Плодово пюре + мляко


6. Мляко


7. Мляко

Когато стана на около 5м, въведох първата каша – избрах оризовата. Въведох я при следобедното хранене, на мястото на плодовото пюре. Приготвяла съм я и с мляко, и с вода+плодово пюре. На 6м за първи път заместих млечно хранене изцяло – обедното хранене.

На около 7м заместих и следобедното – правех му каша, като през ден редувах да е приготвена с плодове пюре или с мляко. Постепенно въведох и други каши – овесена, елда, многозърнеста, бананова, ябълкова.

На 8м въведох месото – пилешко, след него пуешко, телешко, заешко, агнешко. Всяко ново месо въвеждах, като прибавях първия ден по 2 кафени лъжички към зеленчуковото пюре на обяд, на следващия ден половин бурканче (от 125гр.).

Около 8мия месец на Митачето започнах да му готвя в къщи, като купувахме само по-специфичните меса (заешко, агнешко, пуешко) от купешките пюрета, както и плодовете, които не можех да намеря на пазара заради сезона. Така Митачето вече похапваше супички с пилешко или телешко месо, каша с препечено бяло брашно, сирене и масло, плодови десерти с настъргани плодове, бисквитки и мляко.

На 9м въведох киселото мляко – отново първоначално дадох 2-3 лъжички, но вече чаени, Мишето и да сега се храни с чаена лъжичка.

Към края на 8мия месец му направих първата попара – от сухари, подсладен чай, мъничко сирене и масло.

Около 10тия месец предложих за закуска кус кус и пасирани макарони, приготвени със захар, сирене и масло.

Сега Митака е на 11м, храни се 4-5 пъти дневно. От тях 2-3 са млечни хранения, 2 са друга храна.

Закусва попара, млечна каша с бисквити и плод, филийка с масло и сладко или сирене/кашкавал, кус кус или макарони.

За обяд обикновено приготвям крем супа, в която оставям по-едри парченца – от картофи, месо, грах, моркови, лук, пресен магданоз, малко целина и др. Понякога му правя ориз със зеленчуци или месо – стремя се да редувам ден с месо и ден с постна храна.

За следобедна закуска давам кисел, каша, мляко с бисквити, кисело мляко с плод или бисквити, нарязан на малки парченца банан и др.

Понякога изгладнява между следобедната закуска и вечерята, тогава му правя АМ или давам затоплена филийка с масло и сладко или сирене.

За вечеря давам супичка, мляко или каша с мляко, в зависимост колко и какво е ял преди това.

Ето до тук сме стигнали до сега – този опит мога да споделя с вас! Независимо дали сте решили да захраните рано или късно, обаче, вярвам, че това ще бъде най-добрия избор за ВАШЕТО дете. Моят съвет е винаги този – да бъдете добре информирани, но и да правите избора си, взимайки предвид индивидуалните особености на детето си, то също много добре показва от какво има нужда.

Успех!

автор Гергана Миланова

Стани автор на BEBEZONA.bg