Страховете на родителите
Много хора казват, че са готови да бъдат родители. Но бъдете сигурни, че никой родител не започва родителството, уверен в своето съвършенство. Всеки един от нас таи в себе си страхове и мисли като:
„Ще бъда ли добър родител?”
„Ще възпитам ли добре детето си?”
„Ще мога ли да му осигуря всичко необходимо?”
„Ще мога ли да опазя здравето на детето?”
Много често тези страхове ръководят начина ни на отглеждане на детето и се стига до меко казано неприятни последици.
Ще бъда ли добър родител?
Родителите, които си задават този въпрос, обикновено дотолкова се стараят да бъдат добри, че това се превръща в идея-фикс за тях. Често това се случва при хора, които са имали лошо детство, чиито родители не са полагали достатъчно грижи за тях или идват от разбити семейства. Разбира се, няма нищо лошо човек от време на време да подлага на съмнение своите качества и възможности, но в мига, в който да си перфектен родител се превърне в самоцел, нещата поемат сложен обрат.
Родителят в желанието си да бъде перфектен, не забелязва реалните възможности, желания и нужди на детето. Детето от своя страна, се чувства нещастно, недооценено и връзката между родител и дете или не се изгражда изобщо или се прекъсва в ранна детска възраст. Специалисти съветват всичко да се прави в рамките на разумното и преди вземане на решения или предприемане на действия спрямо детето, първо да се поставя разумът, а след това чувствата. Разбира се, почти всички родители, когато става дума за детето им, първо следват сърцето си. Но вслушването в гласа на разума, може да предпази родителя и детето от много негативи.
Ще възпитам ли добре детето си?
Ето този страх може да създаде много главоболия. Родителят дотолкова се страхува да не отгледа зле възпитано дете, че почти се превръща в тиранин. Детето в зряла възраст, когато вече може да поеме контрол над живота си, се отдава на всички пороци, от които родителят се е опитал да го предпази или на които доброто възпитание не позволява човек да се отдаде. Това е ефектът на пружината - натискаш, натискаш, натискаш и щом пуснеш пружината, тя се развива със скорост. Естествено всяко дете трябва да получи добро възпитание. Но нека му се позволяват волности от време на време. Вярно е, че възпитаните деца използват нож и вилица, но никой не е умрял от това, че си е взел пържено картофче с ръка.
Ще мога ли да му осигуря всичко необходимо?
Много родители израснали в немотия, не искат децата им да живеят същия живот. Това е напълно разбираемо, защото всеки иска най-доброто за своята рожба. Родителят, който с цената на много лишения дава на детето си всяко нещо, което то пожелае, обикновено отглежда разглезено дете.
Детето знае, че ще получи всичко, което поиска, независимо дали може или не, дали има средства или не. У такова дете стимулът да се бори липсва, защото то е свикнало всичко да му се дава на готово. То не приема „не” за отговор.
Затова специалистите съветват родителите понякога да отказват забавления или играчки с думите „Сега нямаме пари за това” или „Ти вече си имаш”. Добра тактика е по-големи или скъпи неща детето да си заслужи (например с висок успех от срока или помощ в домакинството) или да бъде оставено да събере само пари (на рождени дни и по други поводи роднините винаги дават пари) и да си ги купи.
Ще мога ли да опазя здравето на детето?
Родителите, които се грижат за децата си със страх за тяхното здраве, обикновено причиняват такива вреди, които и болести не могат да причинят. Те до такава степен се вманиачават, че не са рядкост от ранна детска възраст имунната система на детето да бъде срината заради родителя. Никой не казва, че трябва да оставите детето си да яде с мръсни ръчички или да се въргаля в мръсотия. Но не забравяйте,че има бактерии, които са полезни за човешкия организъм. А 100% хигиена ги убива ...
Както казват бабите, малко мръсотия (бактерии) не е излишна.
Никак не е лесно да си родител. Това е най-трудната работа на света, в която се инвестират много емоции, физически усилия и нерядко нерви. Но за сметка на това е и най-сладката работа. Само трябва да се намери идеалната среда.
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
„Ще бъда ли добър родител?”
„Ще възпитам ли добре детето си?”
„Ще мога ли да му осигуря всичко необходимо?”
„Ще мога ли да опазя здравето на детето?”
Много често тези страхове ръководят начина ни на отглеждане на детето и се стига до меко казано неприятни последици.
Ще бъда ли добър родител?
Родителите, които си задават този въпрос, обикновено дотолкова се стараят да бъдат добри, че това се превръща в идея-фикс за тях. Често това се случва при хора, които са имали лошо детство, чиито родители не са полагали достатъчно грижи за тях или идват от разбити семейства. Разбира се, няма нищо лошо човек от време на време да подлага на съмнение своите качества и възможности, но в мига, в който да си перфектен родител се превърне в самоцел, нещата поемат сложен обрат.
Родителят в желанието си да бъде перфектен, не забелязва реалните възможности, желания и нужди на детето. Детето от своя страна, се чувства нещастно, недооценено и връзката между родител и дете или не се изгражда изобщо или се прекъсва в ранна детска възраст. Специалисти съветват всичко да се прави в рамките на разумното и преди вземане на решения или предприемане на действия спрямо детето, първо да се поставя разумът, а след това чувствата. Разбира се, почти всички родители, когато става дума за детето им, първо следват сърцето си. Но вслушването в гласа на разума, може да предпази родителя и детето от много негативи.
Ще възпитам ли добре детето си?
Ето този страх може да създаде много главоболия. Родителят дотолкова се страхува да не отгледа зле възпитано дете, че почти се превръща в тиранин. Детето в зряла възраст, когато вече може да поеме контрол над живота си, се отдава на всички пороци, от които родителят се е опитал да го предпази или на които доброто възпитание не позволява човек да се отдаде. Това е ефектът на пружината - натискаш, натискаш, натискаш и щом пуснеш пружината, тя се развива със скорост. Естествено всяко дете трябва да получи добро възпитание. Но нека му се позволяват волности от време на време. Вярно е, че възпитаните деца използват нож и вилица, но никой не е умрял от това, че си е взел пържено картофче с ръка.
Ще мога ли да му осигуря всичко необходимо?
Много родители израснали в немотия, не искат децата им да живеят същия живот. Това е напълно разбираемо, защото всеки иска най-доброто за своята рожба. Родителят, който с цената на много лишения дава на детето си всяко нещо, което то пожелае, обикновено отглежда разглезено дете.
Детето знае, че ще получи всичко, което поиска, независимо дали може или не, дали има средства или не. У такова дете стимулът да се бори липсва, защото то е свикнало всичко да му се дава на готово. То не приема „не” за отговор.
Затова специалистите съветват родителите понякога да отказват забавления или играчки с думите „Сега нямаме пари за това” или „Ти вече си имаш”. Добра тактика е по-големи или скъпи неща детето да си заслужи (например с висок успех от срока или помощ в домакинството) или да бъде оставено да събере само пари (на рождени дни и по други поводи роднините винаги дават пари) и да си ги купи.
Ще мога ли да опазя здравето на детето?
Родителите, които се грижат за децата си със страх за тяхното здраве, обикновено причиняват такива вреди, които и болести не могат да причинят. Те до такава степен се вманиачават, че не са рядкост от ранна детска възраст имунната система на детето да бъде срината заради родителя. Никой не казва, че трябва да оставите детето си да яде с мръсни ръчички или да се въргаля в мръсотия. Но не забравяйте,че има бактерии, които са полезни за човешкия организъм. А 100% хигиена ги убива ...
Както казват бабите, малко мръсотия (бактерии) не е излишна.
Никак не е лесно да си родител. Това е най-трудната работа на света, в която се инвестират много емоции, физически усилия и нерядко нерви. Но за сметка на това е и най-сладката работа. Само трябва да се намери идеалната среда.
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
