Срещата бебе-робот
На 18 месеца бебетата могат да правят съзнателна разлика между одушевени и неодушевени обекти. Но с развитието на технологиите това ще става все по-трудно.
Какво е нещото, което ще накара бебето да реши дали един робот е просто метална кутия с дистанционно или социален индивид?
За да отговорят на този въпрос група, учени от Института за Образование и мозъчни науки към университета във Вашингтон са направили проучване сред 64 бебета на 18 месечна възраст, тествани индивидуално. Експериментът се състоял в представянето на робот, управляван с дистанционно управление, пред бебето, което седи в скута на своя родител.
Забележете, че всяко бебе се тества индивидуално и в присъствието на своя родител - родителите с право са притеснени да оставят наследника си сам с робот в една стая, а и роботите не биха останали насаме с 64 бебета наведнъж.
До робота седи един от учените, д-р Брукс. В хода на експеримента Брукс и робота разиграват 90-секундна сценка, в която Брукс играе ролята на възрастен, а робота - на дете. На въпроси "Къде е коремчето?" или "Къде е главата" роботът показва в отговор съответните части от тялото. Освен това прави елементарни движения с ръка като помахване за довиждане и здравей.
Бебетата наблюдавали сценката с интерес като буквално движели главите си вляво и вдясно, все едно следят топка за пинг понг. И как иначе - дори 18-месечните бебета знаят къде е корема и главата и са смаяни, че един възрастен,при това учен, задава подобни въпроси.
След като изпълнили сценария, д-р Брукс излязла от стаята и оставила робота заедно с бебето и неговия родител. Роботът започнал да бибипка и да се движи, за да привлече вниманието на бебето и след това обърнал главата си към стояща на близо играчка.
В 13 от 16 случая бебетата проследили погледа на робота към играчката. За учените това е доказателство, че мозъкът на бебето възприема робота като одушевен обект и това, което е интересно на него, може да представлява интерес и за бебето.
На тази възраст бебетата могат да различат движението на въртящ се стол от въртенето на главата на човек и биха проследили движението само на човека, за да видят какво е забелязал.
Успоредно е проведен контролен експеримент, в който е пропусната 90-секундната сценка. Бебето се запознава с робота, но не вижда взаимодействието с третото лице, д-р Брукс - в първия експеримент. В този случай само 3 от 16 бебета са проследили движението на главата на робота по посока на играчката.
Това според учените е показателно доколко е важна ролята на социалното общуване за съзнанието на бебето.
Външният вид вече не е решаващ фактор за това кой обект е одушевен и кой не. Показателна е способността за общуване като типична човешка черта.
Какво е нещото, което ще накара бебето да реши дали един робот е просто метална кутия с дистанционно или социален индивид?
За да отговорят на този въпрос група, учени от Института за Образование и мозъчни науки към университета във Вашингтон са направили проучване сред 64 бебета на 18 месечна възраст, тествани индивидуално. Експериментът се състоял в представянето на робот, управляван с дистанционно управление, пред бебето, което седи в скута на своя родител.
Забележете, че всяко бебе се тества индивидуално и в присъствието на своя родител - родителите с право са притеснени да оставят наследника си сам с робот в една стая, а и роботите не биха останали насаме с 64 бебета наведнъж.
До робота седи един от учените, д-р Брукс. В хода на експеримента Брукс и робота разиграват 90-секундна сценка, в която Брукс играе ролята на възрастен, а робота - на дете. На въпроси "Къде е коремчето?" или "Къде е главата" роботът показва в отговор съответните части от тялото. Освен това прави елементарни движения с ръка като помахване за довиждане и здравей.
Бебетата наблюдавали сценката с интерес като буквално движели главите си вляво и вдясно, все едно следят топка за пинг понг. И как иначе - дори 18-месечните бебета знаят къде е корема и главата и са смаяни, че един възрастен,при това учен, задава подобни въпроси.
След като изпълнили сценария, д-р Брукс излязла от стаята и оставила робота заедно с бебето и неговия родител. Роботът започнал да бибипка и да се движи, за да привлече вниманието на бебето и след това обърнал главата си към стояща на близо играчка.
В 13 от 16 случая бебетата проследили погледа на робота към играчката. За учените това е доказателство, че мозъкът на бебето възприема робота като одушевен обект и това, което е интересно на него, може да представлява интерес и за бебето.
На тази възраст бебетата могат да различат движението на въртящ се стол от въртенето на главата на човек и биха проследили движението само на човека, за да видят какво е забелязал.
Успоредно е проведен контролен експеримент, в който е пропусната 90-секундната сценка. Бебето се запознава с робота, но не вижда взаимодействието с третото лице, д-р Брукс - в първия експеримент. В този случай само 3 от 16 бебета са проследили движението на главата на робота по посока на играчката.
Това според учените е показателно доколко е важна ролята на социалното общуване за съзнанието на бебето.
Външният вид вече не е решаващ фактор за това кой обект е одушевен и кой не. Показателна е способността за общуване като типична човешка черта.
