Спокойствие, спокойствие и пак спокойствие ....
Когато забременях в началото на миналата година, започнах лека полека почти неусетно да се променям. Не, не говоря за растящия ми корем или подутите крака, ами за това,че започнах да ставам все по-спокоен и уравновесен човек.
Преди бях доста импулсивна, избухлива и често не броях до десет преди да кажа или да направя нещо, не дотам умно. Но за тези 9 месеца усетих, че светът става все по-хубаво място и че хората около мен стават все по-приятни. Работата ми започна да ми доставя удоволствие и да ми се отдава все повече. Офис стресът, от който всички се оплакват, вече ме отминаваше, а си имах доста задачки за вършене. Мозъкът ми започна да работи по друг начин, непознат за мен до сега ... без да искам щадях себе си и малкото същество, растящо вътре в мен от негативни емоции, нерви и сълзи. Опитвах се да бъда спокойна през цялото време, да не обръщат внимание на малките дразнещи неща, които ни заобикалят.
Блъсканицата в метрото вече не ме плашеше, защото с влизането ми отстъпваха място :) Познати и непознати се държаха по-мило с мен и от това ми ставаше благо на душата, а от там и на корема :)
Мисълта ми е, че всяка бъдеща майка трябва да се опитва да бъде по-спокойна, по-щастлива , по- усмихната, по-позитивна и над нещата по време на бремеността, а пък и след това. Бабите ни казват, че ако си носил бебето спокойно и самото то ще бъде спокойно и обратното. В момента аз се радвам на едно изключително добро бебе ( пу-пу), което спи нощем, усмихва се непрекъснато и плаче единствено и само когато е гладно, и то защото още не може да говори.
По време на тези 9 месеца майката предава чувствата си на бебето и го подготвя за новия му живот, и колкото по-хубави емоции му предадем, толкова по-щасливо ще се роди бебчето в очакване на прекрасните неща, които го очакват, а няма да го е страх от белия свят.
Спокойствие и здрава храна е казал Карлсон и е бил много прав.
Знам, че не винаги можем да останем спокойни през бремеността, случват се и неприятни неща, но нека винаги си повтаряме, че ни чака нещо прекрасно и че каквото и да се случва не може да помрачи тази радост. Нека не натоварваме още нероденото ни дете с негативни мисли и чувства, със страхове и предрасъдъци. Нека мислим положително и бъдем над нещата, защото вече съм убедена, че най-важното нещо в живота на една жена е да стане майка.
автор Диляна Илиева
Преди бях доста импулсивна, избухлива и често не броях до десет преди да кажа или да направя нещо, не дотам умно. Но за тези 9 месеца усетих, че светът става все по-хубаво място и че хората около мен стават все по-приятни. Работата ми започна да ми доставя удоволствие и да ми се отдава все повече. Офис стресът, от който всички се оплакват, вече ме отминаваше, а си имах доста задачки за вършене. Мозъкът ми започна да работи по друг начин, непознат за мен до сега ... без да искам щадях себе си и малкото същество, растящо вътре в мен от негативни емоции, нерви и сълзи. Опитвах се да бъда спокойна през цялото време, да не обръщат внимание на малките дразнещи неща, които ни заобикалят.
Блъсканицата в метрото вече не ме плашеше, защото с влизането ми отстъпваха място :) Познати и непознати се държаха по-мило с мен и от това ми ставаше благо на душата, а от там и на корема :)
Мисълта ми е, че всяка бъдеща майка трябва да се опитва да бъде по-спокойна, по-щастлива , по- усмихната, по-позитивна и над нещата по време на бремеността, а пък и след това. Бабите ни казват, че ако си носил бебето спокойно и самото то ще бъде спокойно и обратното. В момента аз се радвам на едно изключително добро бебе ( пу-пу), което спи нощем, усмихва се непрекъснато и плаче единствено и само когато е гладно, и то защото още не може да говори.
По време на тези 9 месеца майката предава чувствата си на бебето и го подготвя за новия му живот, и колкото по-хубави емоции му предадем, толкова по-щасливо ще се роди бебчето в очакване на прекрасните неща, които го очакват, а няма да го е страх от белия свят.
Спокойствие и здрава храна е казал Карлсон и е бил много прав.
Знам, че не винаги можем да останем спокойни през бремеността, случват се и неприятни неща, но нека винаги си повтаряме, че ни чака нещо прекрасно и че каквото и да се случва не може да помрачи тази радост. Нека не натоварваме още нероденото ни дете с негативни мисли и чувства, със страхове и предрасъдъци. Нека мислим положително и бъдем над нещата, защото вече съм убедена, че най-важното нещо в живота на една жена е да стане майка.
автор Диляна Илиева
