Като правило децата са по-чувствителни от възрастните. Те трудно контролират напиращите в тях емоции и не могат да задържат в себе си нищо. Ако им се плаче - плачат, ако са щастливи - показват го, ако са радостни - усмихват се. Емоциите им се променят лесно, в мига, в който вещта, човекът или действието, които са породили тази емоция, се променят. Освен това, емоциите на децата са сравнително предвидими.

Но това не се отнася за около 15-20% от децата, които са така наречените свръхчувствителни деца. Това са деца, чиито нервни системи са с обострена чуствителност и реагират мигновено на всичко, което води до съответна емоционална реакция. Свръхчувствителните деца лесно се объркват от резки промени, нещастието на други хора и прекомерната възбуда. За някои родители това е голям минус за детето им. Те обаче пропускат един много важен факт - обикновено свръхчувствителните деца са умни, изразителни, креативни, със силно шесто чувство.

Може ли да се разбере дали детето ще израсне свръхчувствително?
Свръхчувствителните деца показват своята чувствителност от много ранна бебешка възраст. Придирчивото бебе, което непрекъснато има колики, раздразнително е, иска постоянно да бъде носено на ръце и плаче без причина, е бъдещо свръхчувствително дете.

И какво правим със свръхчувствителното дете?
Свръхчувствителността е вродена и не е болест, така че не може да става дума за лечение. Това, което родителят и околните могат да направят е:

• да избягват да оправдават емоциите на детето със срамежливост, нервност, боязън и други, а да приемат и осъзнаят, че детето е свръхчувствително



• когато се правят промени около детето, независимо дали в обкръжаващата го среда, семейството, училището или ежедневието, тези промени да се въвеждат плавно и постепенно, за да не се предизвика емоционална реакция у детето и да не се стресира



• родителят трябва да се приспособи към детето, а не детето да бъде насилвано да приспособи чувствата и емоционалните си реакции към родителя и към света. За това са родителите - за да обичат децата си, независимо от всичко и въпреки всичко и всички



• да се направи опит да се извлече положителното от свръхчувствителността на детето. У детето може да се крие един бъдещ артист, писател, музикант. Все пак повечето хора на изкуството са свръхчувствителни.



• детето не трябва да се притиска и никога не трябва да се пробва с лошо. Това се отнася и за наказанията и за насилването да се направи нещо. При свръхчувствителните деца (и по принцип при децата) с добро се постигат много повече неща.


И ако някой някога ви каже, че сте отгледали страхотно разглезено дете или вие самите имате такива съмнения относно детето си, първо се запитайте дали пък детето ви случайно не е свръхчувствително. А за да сте сигурни направете теста разработен от д-р Илейн Арон - Is Your Child Highly Sensitive? и ще имате отговор на въпроса си.

Пънар Кязим-Зинал







Фен ли си на страницата ни във Facebook?