Проф.д - р Хартман за кърменето, Ла Лече Лига конференция за кърмене
Проф. д-р Питър Хартман за кърменето, първа международна конференция за кърмене "Пътят на майчиното мляко" на Ла Лече Лига България, 26-27 март 2011г. - превод Таня Русева, консултант по лактация IBCLC
"Мисля, че в миналото гледахме на храненето с адаптирано мляко като еквивалент на кърменето, а това е далеч от истината.
Всъщност адаптираното мляко е много различно от майчиното мляко, има различни компоненти и единствената причина, че можем да храним с адаптирано мляко безнаказано е, че живеем в много хигиенични общества.
Още щом отидете в нехигиенично общество, храненето с адаптирано мляко е пълна катастрофа. И въпреки това, ако погледнем процента на бебета, разболяващи се от диария от [хранене с] адаптирано мляко в нашето общество, той е подобен на процента в развиващите се страни.
Разликата е, че те имат лоши здравни грижи и в развиващата се страна бебето умира, а в нашата страна можем да лекуваме тези бебета и те оцеляват.
Така че адаптираното мляко е доста лош заместител на майчиното мляко.
Кърмата съдържа много силни антимикробни съставки и те са един от първите аспекти, който е еволюирал с еволюцията на лактацията. Така че защитата на бебетата е една от жизненоважните съставки на кърмата.
Хранителната й стойност е специално изваяна според нуждите на бебето и е доста различна от хранителните нужди, необходими на телето или кравата.
Кравата храни телето си много рядко и отива да пасе трева за дълги периоди от време, така че кравата прави мляко, което се пресича в стомаха на телето и освобождава хранителни вещества за дълъг период от време.
От друга страна майката кърми често, а мекото пресечено мляко преминава бързо през червата на бебето, така че тя може да кърми на всеки час без проблем и дори по-често.
Така че има много различни компоненти и фактори, когато разглеждаме млякото на различните видове.
Склонни сме да обръщаме повече внимание на ползите, които бебето извлича от кърменето, но има и много ползи за майката [от кърменето].
Например рискът при остеопороза е по-малък при майки, които кърмят.
Разбира се калцият се извлича от костите на майката и отива в млякото, но след отбиване се възстановява в костите и майките всъщност са по-добре, отколкото преди да родят и имат по-нисък риск от остеопороза в късна възраст.
Кърменето намалява риска от много видове рак, в частност от рак на яйчниците, намалява риска от сърдечен удар, и като цяло действа на принципа доза-отговор - колкото по-дълго сте кърмили, толкова повече защита получавате.
Така че дори от гледна точка на майката е добра идея да кърмиш бебето си.
А сега получаваме нови данни за по-добрия коефициент на интелигентност на бебето, за способността им да се изявяват в училище и има значителни разлики между изкуствено хранените бебета и тези, хранени с кърма.
Но важното е, че зависи от дозата - колкото по-дълго бебето получава кърма, толкова по-добър е коефициентът му на интелигентност, справя се по-добре с четене, математика, учителите пишат по-високи оценки на кърмените бебета, отколкото на некърмените.
Ако погледнем затлъстяването - кърменето предпазва от зътлъстяване, отново в зависимост от дозата - колкото по-дълго е кърменето, по-голяма защита има бебето от затлъстяване.
Има куп причини защо майките да кърмят бебетата си.
Но има и други, социални фактори, които доста затрудняват майките да кърмят.
Отношението към кърменето навън - кърменето винаги е било предвидено да се прави пред други хора.
Хормонът, който се стимулира от кърменето, е хормонът, който задвижва социализацията, кара ни да се социализираме с хората.
Така че кърменето не е предвидено да се прави насаме, а да се прави с други хора наоколо и това е очевидно, когато разберем, че момичетата се учат да кърмят, като гледат други майки да го правят. И ако нямат възможност да наблюдават този процес и това умение, ще имат проблеми първия път, когато родят свое бебе и го кърмят.
Така че се нуждаем от по-зряло общество и това е доста трудно да се постигне.
Започваме да го постигаме в Австралия, да даваме възможност на майките да могат да кърмят навън и да се чустват комфортно с това, и е доста голямо предизвикателство.
От друга страна се нуждаем от законодателство - трябва да покажем, че политиците разбират важността на кърменето. В Австралия има насоки за хранене, какво трябва да ядат хората, включително за кърменето, от 1980г.
Очевидно е, че подобно ръководство трябва да започва с насоки и препоръки за кърменето, но тази част липсва в насоките за хранене на много страни. Един от важните закони в Австралия е антидискриминационният акт - Не можете да дискриминирате жени заради кърменето и това има много последици - не може да накарате жена да напусне автобус, магазин или открито пространство, защото кърми, понеже ще нарушите закона ако го направите.
Смятам, че правилното законодателство помага на майките да кърмят.
И вероятно последната и най-важна част е правилната информация. Повечето доктори са много зле обучени за човешката лактация, знаят много малко за нея и не могат да се справят с проблем с гърдите така, както се справят с проблеми с други телесни органи. Така че трябва да съдействаме за обучението на лекарите. Но това не е толкова лесно, защото всъщност ни липсва изследователската основа за разбиране на гърдите, която имаме за други телесни органи. Няма смисъл да критикуваме лекарите ако не можем да им дадем инструментите, от които имат нужда, за да помагат на жени с проблеми с кърменето.
Първото нещо, от което се нуждаем е тест за функционалността на гърдата. Изследвани са функциите на всички други органи в тялото, но не и на гърдата. Защо? Тя е изключително важен орган.
Така че смятам, че трябва да обогатим научните знания на здравните работници и лекарите, за да постигнем наистина добър резултат.
Но в крайна сметка начинът, по който се е развивало кърменето във всички западни страни е от движения, създадени от обикновените хора. От организации като Ла Лече Лига и Австралийската Асоциация за кърмене и такива движения на майки, които се събират и се информират за кърменето, а след това протестират срещу нещата в обществото, които затрудняват майките да кърмят.
Затова мисля, че във всяка страна е дошъл моментът местните майки да подобрят резултатите в кърменето."
Вижте видео с интервюто на професор д-р П. Хартман.
"Мисля, че в миналото гледахме на храненето с адаптирано мляко като еквивалент на кърменето, а това е далеч от истината.
Всъщност адаптираното мляко е много различно от майчиното мляко, има различни компоненти и единствената причина, че можем да храним с адаптирано мляко безнаказано е, че живеем в много хигиенични общества.
Още щом отидете в нехигиенично общество, храненето с адаптирано мляко е пълна катастрофа. И въпреки това, ако погледнем процента на бебета, разболяващи се от диария от [хранене с] адаптирано мляко в нашето общество, той е подобен на процента в развиващите се страни.
Разликата е, че те имат лоши здравни грижи и в развиващата се страна бебето умира, а в нашата страна можем да лекуваме тези бебета и те оцеляват.
Така че адаптираното мляко е доста лош заместител на майчиното мляко.
Кърмата съдържа много силни антимикробни съставки и те са един от първите аспекти, който е еволюирал с еволюцията на лактацията. Така че защитата на бебетата е една от жизненоважните съставки на кърмата.
Хранителната й стойност е специално изваяна според нуждите на бебето и е доста различна от хранителните нужди, необходими на телето или кравата.
Кравата храни телето си много рядко и отива да пасе трева за дълги периоди от време, така че кравата прави мляко, което се пресича в стомаха на телето и освобождава хранителни вещества за дълъг период от време.
От друга страна майката кърми често, а мекото пресечено мляко преминава бързо през червата на бебето, така че тя може да кърми на всеки час без проблем и дори по-често.
Така че има много различни компоненти и фактори, когато разглеждаме млякото на различните видове.
Склонни сме да обръщаме повече внимание на ползите, които бебето извлича от кърменето, но има и много ползи за майката [от кърменето].
Например рискът при остеопороза е по-малък при майки, които кърмят.
Разбира се калцият се извлича от костите на майката и отива в млякото, но след отбиване се възстановява в костите и майките всъщност са по-добре, отколкото преди да родят и имат по-нисък риск от остеопороза в късна възраст.
Кърменето намалява риска от много видове рак, в частност от рак на яйчниците, намалява риска от сърдечен удар, и като цяло действа на принципа доза-отговор - колкото по-дълго сте кърмили, толкова повече защита получавате.
Така че дори от гледна точка на майката е добра идея да кърмиш бебето си.
А сега получаваме нови данни за по-добрия коефициент на интелигентност на бебето, за способността им да се изявяват в училище и има значителни разлики между изкуствено хранените бебета и тези, хранени с кърма.
Но важното е, че зависи от дозата - колкото по-дълго бебето получава кърма, толкова по-добър е коефициентът му на интелигентност, справя се по-добре с четене, математика, учителите пишат по-високи оценки на кърмените бебета, отколкото на некърмените.
Ако погледнем затлъстяването - кърменето предпазва от зътлъстяване, отново в зависимост от дозата - колкото по-дълго е кърменето, по-голяма защита има бебето от затлъстяване.
Има куп причини защо майките да кърмят бебетата си.
Но има и други, социални фактори, които доста затрудняват майките да кърмят.
Отношението към кърменето навън - кърменето винаги е било предвидено да се прави пред други хора.
Хормонът, който се стимулира от кърменето, е хормонът, който задвижва социализацията, кара ни да се социализираме с хората.
Така че кърменето не е предвидено да се прави насаме, а да се прави с други хора наоколо и това е очевидно, когато разберем, че момичетата се учат да кърмят, като гледат други майки да го правят. И ако нямат възможност да наблюдават този процес и това умение, ще имат проблеми първия път, когато родят свое бебе и го кърмят.
Така че се нуждаем от по-зряло общество и това е доста трудно да се постигне.
Започваме да го постигаме в Австралия, да даваме възможност на майките да могат да кърмят навън и да се чустват комфортно с това, и е доста голямо предизвикателство.
От друга страна се нуждаем от законодателство - трябва да покажем, че политиците разбират важността на кърменето. В Австралия има насоки за хранене, какво трябва да ядат хората, включително за кърменето, от 1980г.
Очевидно е, че подобно ръководство трябва да започва с насоки и препоръки за кърменето, но тази част липсва в насоките за хранене на много страни. Един от важните закони в Австралия е антидискриминационният акт - Не можете да дискриминирате жени заради кърменето и това има много последици - не може да накарате жена да напусне автобус, магазин или открито пространство, защото кърми, понеже ще нарушите закона ако го направите.
Смятам, че правилното законодателство помага на майките да кърмят.
И вероятно последната и най-важна част е правилната информация. Повечето доктори са много зле обучени за човешката лактация, знаят много малко за нея и не могат да се справят с проблем с гърдите така, както се справят с проблеми с други телесни органи. Така че трябва да съдействаме за обучението на лекарите. Но това не е толкова лесно, защото всъщност ни липсва изследователската основа за разбиране на гърдите, която имаме за други телесни органи. Няма смисъл да критикуваме лекарите ако не можем да им дадем инструментите, от които имат нужда, за да помагат на жени с проблеми с кърменето.
Първото нещо, от което се нуждаем е тест за функционалността на гърдата. Изследвани са функциите на всички други органи в тялото, но не и на гърдата. Защо? Тя е изключително важен орган.
Така че смятам, че трябва да обогатим научните знания на здравните работници и лекарите, за да постигнем наистина добър резултат.
Но в крайна сметка начинът, по който се е развивало кърменето във всички западни страни е от движения, създадени от обикновените хора. От организации като Ла Лече Лига и Австралийската Асоциация за кърмене и такива движения на майки, които се събират и се информират за кърменето, а след това протестират срещу нещата в обществото, които затрудняват майките да кърмят.
Затова мисля, че във всяка страна е дошъл моментът местните майки да подобрят резултатите в кърменето."
Вижте видео с интервюто на професор д-р П. Хартман.
