Отрочето ви вече е втори или трети клас и все още не може да чете. Учителката ви убеждава, че то е глупаво, а училищният психолог - че е с психически отклонения. И то само, защото изпитва трудности при четенето. Водите го на специалист и се оказва, че детето ви страда от дислексия. Това е сценарий, който за съжаление се случва по-често, отколкото ни се иска. Също така за съжаление, родителите в повечето случаи минават първо през „глупаво” и „психически отклонения”, докато стигнат до диагнозата на детето - дислексия.

Какво всъщност е дислексия?

Дислексията е разстройство на способността на мозъка да трансформира изображения, възприети чрез зрението или звуци, възприети чрез слуха. Или по-просто казано неспособност да се чете и да се разбира прочетеното.

Какви са причините за дислексия?

Дислексия може да се появи след мозъчна травма или ако по някаква причина бъде засегнат центъра в мозъка, който контролира писането и четенето. Това е тъй наречената „травматична дислексия” и е първият от три вида. Вторият вид дислексия е „първична дислексия”, която е причинена от дисфункция на лявата страна на мозъка. Този вид дислексия е вродена и за съжаление наследствена, тоест се предава с гените. Третият вид дислексия е „вторична дислексия”, причинена от хормоналното развитие през ранните фази на ембрионално развитие. Тя за голяма радост изчезва с напредване на възрастта.

Как да разберем дали детето ни страда от дислексия?

За симптоми на дислексия може да се счете проявата на всяко едно от следните:
- трудности при четенето и писането
- детето проявява хиперактивност и често е замечтано и отвеяно
- учи по-лесно чрез показване, демонстриране, експерименти, наблюдаване и с визуални помощни средства, докато не може да запомни нищо учейки по учебник
- оплаква се от главоболие, болки в стомаха и замайване, когато чете
- докато чете или пише отбелязва, че е забелязало или почуствало движение, което реално не е направено
- чува неща, които хората около него не са казали или са незабележими за тях
- лесно се разсейва от странични звуци
- говори хаотично, не може да излее мислите си с думи, не довършва изреченията си, не произнася точно дълги думи
- изпитва трудности при определяне на часа
- въпреки че може да брои, изпитва трудност, когато трябва да преброи предмети

Помощ от родителя за детето

Ако сте родител на дете с дислексия, голяма част от тежката задача да се помогне на детето се пада не на специалиста, който работи с него, а на вас.
• На първо място вие трябва да сте много позитивни, внимателни и търпеливи и да щадите чувствата на детето. Не са позволени никакви крясъци, никакви сълзи, никакво налагане. Защото това може да заличи напредъка на детето и да го върне в начална позиция. Стресът не е ваш помощник.
• Второ, винаги бъдете нащрек за промени в поведението на вашето дете, в навиците и емоционалното му състояние. Те могат да ви дадат много повече информация от какво и да е било друго.
• Трето, четете на детето си независимо от неговата възраст. Трябва да тренирате слуха и ума му.
• Нека детето ви гледа научнопопулярни филми. То може да научи много от тях. След като удоволствието от четенето му е отнето, не му отнемайте и удоволствието от научаване на информация от телевизията.
• Слагайте си граници. Не насилвайте детето си, защото неговите сили и нерви имат някакъв лимит. Вместо това се научете какви са те, до колко то може да издържи на уроци, четене, съвети и т.н. Ролята на тиранин няма да помогне нито на вас, нито на него.
• Купете компютър на детето и му качете специализирана програма, като например Dragon Naturally Speaking или Kurzweil 3000. Това са програми, които разпознават реч и са създадени от специалисти за подпомагане на хора с дислексия.

Дислексията - дар

Някои специалисти наричат дислексията дар. Със сигурност на родителите, които са преживели много неспокойни нощи в мисли за проблема на детето си, дислексията не им се струва нито нещо добро, нито дар, а по-скоро наказание. Но нека тези родители не забравят, че дислектиците са много креативни, интуитивни и с лекота решават триизмерни задачи. Те просто учат по-лесно чрез креативни процеси и методи различни от обикновените. Веднъж улучили правилния метод, специалистите, които са ангажирани с вашето дете, могат да му дадат тласък и стимул да покори дори академични върхове и да се справи с това не по-зле от всеки друг човек.



В България вече също се предлага помощ на хората с диагноза дислексия. Създаден е Национален център по дислексия, който може да откриете на адрес www.dyslexia-center.eu . Дислектиците имат и Асоциация Дислексия България, достъп през интернет до която има чрез www.dyslexia-bg.org .

Животът на дислектикът е труден, но само в началото. За съжаление, в България хората не са толерантни или по-скоро не са запознати в достатъчна степен с дилексията, за да бъдат толерантни. А и не всички я разбират. Но с напредване на възрастта на дислектикът, нещата започват да стават все по-розови и да влизат в ред. Все пак Агата Кристи и Ханс Кристиян Андерсен са били дислектици, но това не им е попречило да станат едни от най-четените писали на всички времена. А Леонардо Да Винчи, Уинстън Чърчил, Стивън Спилбърг, Шер, Алберт Айнщайн и цялата плеяда от известни личности, които са били дислектици? На тях диагнозата също не им е попречила. Не позволявайте да попречи на вашето дете!



Пънар Кязим-Зинал







Фен ли си на страницата ни във Facebook?