Писано ли е, ще имаш дете!
Всяка жена в определен етап от живота си иска да стане майка. При някои това се получава без особени усилия. Дори понякога майки стават момичета, които не са желали това. И друг път - онези, които биха дали всичко само и само да имат рожба - нямат това щастие.
Тъжно е, но срещу природата не можем да вървим. Не знам защо, но съм от онези вечни оптимисти, които вярват, че щастието може да споходи всеки. Може би защото аз съм една от тези, към които съдбата бе благосклонна след хиляди мъки или защото две много близки мои приятелки също бяха целунати от съдбата след години безплодие.
Не знам дали е достатъчно само да искаш и да вярваш, че чудото ще стане, но във всички случаи това повече помага, отколкото да пречи. Имам приятелка, която не можеше да има дете цели две години. Никога не я чух да се отчае или оплаче, продължаваше да вярва. След безброй медицински процедури, неуспешни опити и операции, днес тя вече гушка малкото си мъниче. Друга моя близка пък също успя да зачене, но за нещастие бебето почина няколко дни след като се роди. За спасяването на детето бяха положени неистови усилия още в ранна бременност. И появявайки се на бял свят, бебенцето почина. Приятелката ми казва, че Господ така е решил още от самото начало, но лекарите са се намесили и са успели да го спасят първия път. При втория опит - детето нямаше същия късмет и не оцеля. Не мога да си представя как се е чувствала тази жена, не искам да си помислям каква болка е раздирала сърцето й. Само знам, че тя вярваше и знаеше, че един ден ще има дете. Последваха години опити, все безуспешни. В един момент тя се примири, че просто не й е писано да бъде майка. И точно тогава видя така дълго чаканите две чертички на теста за бременност. Чудо ли е това или просто съдбата реши да я възнагради за търпението й? Вярвам, че е чудо.
При мен бяха години ходене по лекари заради една прословута киста, която не ми даваше мира дали е ракова или не. След като и лекарите не можеха да кажат със сигурност това, решиха да я видят и „пипнат”, за да се уверят, че няма опасност за живота ми. Но как да им дам да ме срежат, след като с кистата, можеше да си отиде и половината, че и повече от шанса да имам дете.
Обиколих още една дузина лекари, докато не срещнах правилния, който отсече „Операция не се налага, можеш да се излекуваш като забременееш”. Не чаках да ми повтори и след няколко дни вече знаех....бременна съм. Чудо ли беше не знам, но още в третия месец на бременността кистата ми изчезна.
Искам да ви кажа, мили момичета, продължавайте да вярвате, колкото и трудно да ви е понякога. Не се предавайте и не се отчайвайте. Понякога там, където медицината е безсилна, съдбата си знае работата и наистина стават чудеса.
автор Силвия Руменова
Тъжно е, но срещу природата не можем да вървим. Не знам защо, но съм от онези вечни оптимисти, които вярват, че щастието може да споходи всеки. Може би защото аз съм една от тези, към които съдбата бе благосклонна след хиляди мъки или защото две много близки мои приятелки също бяха целунати от съдбата след години безплодие.
Не знам дали е достатъчно само да искаш и да вярваш, че чудото ще стане, но във всички случаи това повече помага, отколкото да пречи. Имам приятелка, която не можеше да има дете цели две години. Никога не я чух да се отчае или оплаче, продължаваше да вярва. След безброй медицински процедури, неуспешни опити и операции, днес тя вече гушка малкото си мъниче. Друга моя близка пък също успя да зачене, но за нещастие бебето почина няколко дни след като се роди. За спасяването на детето бяха положени неистови усилия още в ранна бременност. И появявайки се на бял свят, бебенцето почина. Приятелката ми казва, че Господ така е решил още от самото начало, но лекарите са се намесили и са успели да го спасят първия път. При втория опит - детето нямаше същия късмет и не оцеля. Не мога да си представя как се е чувствала тази жена, не искам да си помислям каква болка е раздирала сърцето й. Само знам, че тя вярваше и знаеше, че един ден ще има дете. Последваха години опити, все безуспешни. В един момент тя се примири, че просто не й е писано да бъде майка. И точно тогава видя така дълго чаканите две чертички на теста за бременност. Чудо ли е това или просто съдбата реши да я възнагради за търпението й? Вярвам, че е чудо.
При мен бяха години ходене по лекари заради една прословута киста, която не ми даваше мира дали е ракова или не. След като и лекарите не можеха да кажат със сигурност това, решиха да я видят и „пипнат”, за да се уверят, че няма опасност за живота ми. Но как да им дам да ме срежат, след като с кистата, можеше да си отиде и половината, че и повече от шанса да имам дете.
Обиколих още една дузина лекари, докато не срещнах правилния, който отсече „Операция не се налага, можеш да се излекуваш като забременееш”. Не чаках да ми повтори и след няколко дни вече знаех....бременна съм. Чудо ли беше не знам, но още в третия месец на бременността кистата ми изчезна.
Искам да ви кажа, мили момичета, продължавайте да вярвате, колкото и трудно да ви е понякога. Не се предавайте и не се отчайвайте. Понякога там, където медицината е безсилна, съдбата си знае работата и наистина стават чудеса.
автор Силвия Руменова
