Пакостниците
Въпрос 1: Чели ли сте книгата „Емил от Льонеберя” на Астрид Линдгрен?
Въпрос 2: Белите на Емил познати ли са ви до болка?
Въпрос 3: Търпелива и прощаваща ли сте като майката на Емил?
Въпрос 4: Иска ли ви се да имате дърводелска барака за да заключвате детето си там?
О, не, това не е тест от Cosmopolitan. Отговорите на тези четири въпроса могат да ви дадат съвсем ясна представа с какво чудо си имате работа у дома. Ако на въпроси 1, 2, 4 сте отговорили с „да”, а на въпрос 3 с „не”, значи имате палавник у дома и трудно се справяте с него.
Пакостите и белите са част от детството на всеки човек. Бабите често казват, че това се израства с възрастта. Но какво ако не се случи? И защо, за Бога, на мама трябва да й побелеят косите от пакостите на детето?
Пакостливо или разглезено?
Много хора свързват пакостите на детето с липсата на възпитание. Това, смея да твърдя, не е в никакъв случай така. Понякога пакости могат да правят и много възпитани деца. Защото просто им идва отвътре. Пакост е детето да счупи огледалото, докато рита топка в коридора на апартамента. Това не означава, че детето е невъзпитано, а че му е било скучно у дома и е решило да се позабавлява. Пакост е, когато детето облече любимата рокля на мама и в опитите си да се гримира, наклепа роклята с червило. Това също не означава, че детето е зле възпитано, а че иска да подражава на мама. Така, че ако някога някой ви обвини, че не сте си възпитали детето добре, не му обръщайте внимание и не си го слагайте на сърце.
Как да разберем дали е пакостливо детето ни
Къде всъщност е границата между малките бели и перманентната пакостливост. Задайте си следните въпроси: „Колко често детето ми прави бели?”, „Белите на детето вредят ли на него и на околните около него?”, „Опитвали ли сте се да обясните на детето, че това е лошо, но без резултат?”. Ако детето прави бели прекалено често, те вредят на околните, а то не възприема че е направило нещо лошо, значи случаят е патологичен.
Причините
Понякога детето прави пакости не просто заради самите пакости или от невнимание като горе посочените случаи, а за да привлече вниманието на родителите. Ако вашето отроче стане прекалено пакостливо, първо помислете дали не му липсва нещо. Замислете се дали последните няколко седмици или месеци сте му обръщали достатъчно внимание, дали не е настъпила някаква промяна у дома, дали детето не се е стресирало от нещо, дали в училище не е преживяло неприятна случка. Възможно е пакостите да са отражение на емоционалното му състояние или просто вик за помощ.
Решението
Е, няма да затваряте детето си в дърводелска барака като Емил или да го държите гладно за наказание. Ако сте открили, че това поведение на детето се дължи на външни фактори, се опитайте да решите проблема, който го тормози. Отделяйте му повече време, говорете с учителките в детската градина или училище, говорете за чувствата му.
Ако детенцето е още малко и е в първите 7, започнете да налагате правила за поведение, за да пречупите пакостливия му характер. Нека у дома има ясни правила за това какво може и не може да се прави, как може и не може да се държи детето, кога може и не може да се прави, яде, купи нещо. Резултатите от това няма да са видими веднага, но нещата ще се получат постепенно.
Постарайте се детето да научи какво означава лошо и какво означава добро. Нека то разбере какви са последиците от лошото поведение и белите.
Вашето поведение
Когато детето стане прекалено пакостливо, не използвайте наказания и награди. Ако го награждавате всеки път, когато е послушно, то ще прави бели веднага щом не получи обещаната награда. Освен това поведението „награждавам те”- „наказвам те” обърква много детето. Също така, когато детето направи беля, избягвайте повишаването на тон. Обяснете на детето спокойно и сдържайте нервите си. Децата са като гъби и попиват всичко. И повишаването на тон не само, че може да не свърши никаква работа, но може и да подтикне детето да ви отмъсти за лошото отношение с ... нова беля.
Поведението на околните
Опитайте се да обясните на баби, дядовци, лели, стринки и т.н., че това е вашето дете и вие решавате как да го гледате, какво да му казвате, да му се карате или не. Обикновено, когато около детето има роднина, детето започва да се глези. В момента, в който детето направя беля и майката каже :”Това е лошо!”, роднината започва: „Е, стига де. Това е дете. Всяко дете прави бели”. Това също обърква детето. Защото мама казва „не, лошо”, а друг човек, който също е възрастен казва „не, не е лошо”. Такива моменти трябва да се избягват.
Колко пакостливо е вашето дете, кои са най-смешните и големите му пакости и как вие решавате проблема?
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Въпрос 2: Белите на Емил познати ли са ви до болка?
Въпрос 3: Търпелива и прощаваща ли сте като майката на Емил?
Въпрос 4: Иска ли ви се да имате дърводелска барака за да заключвате детето си там?
О, не, това не е тест от Cosmopolitan. Отговорите на тези четири въпроса могат да ви дадат съвсем ясна представа с какво чудо си имате работа у дома. Ако на въпроси 1, 2, 4 сте отговорили с „да”, а на въпрос 3 с „не”, значи имате палавник у дома и трудно се справяте с него.
Пакостите и белите са част от детството на всеки човек. Бабите често казват, че това се израства с възрастта. Но какво ако не се случи? И защо, за Бога, на мама трябва да й побелеят косите от пакостите на детето?
Пакостливо или разглезено?
Много хора свързват пакостите на детето с липсата на възпитание. Това, смея да твърдя, не е в никакъв случай така. Понякога пакости могат да правят и много възпитани деца. Защото просто им идва отвътре. Пакост е детето да счупи огледалото, докато рита топка в коридора на апартамента. Това не означава, че детето е невъзпитано, а че му е било скучно у дома и е решило да се позабавлява. Пакост е, когато детето облече любимата рокля на мама и в опитите си да се гримира, наклепа роклята с червило. Това също не означава, че детето е зле възпитано, а че иска да подражава на мама. Така, че ако някога някой ви обвини, че не сте си възпитали детето добре, не му обръщайте внимание и не си го слагайте на сърце.
Как да разберем дали е пакостливо детето ни
Къде всъщност е границата между малките бели и перманентната пакостливост. Задайте си следните въпроси: „Колко често детето ми прави бели?”, „Белите на детето вредят ли на него и на околните около него?”, „Опитвали ли сте се да обясните на детето, че това е лошо, но без резултат?”. Ако детето прави бели прекалено често, те вредят на околните, а то не възприема че е направило нещо лошо, значи случаят е патологичен.
Причините
Понякога детето прави пакости не просто заради самите пакости или от невнимание като горе посочените случаи, а за да привлече вниманието на родителите. Ако вашето отроче стане прекалено пакостливо, първо помислете дали не му липсва нещо. Замислете се дали последните няколко седмици или месеци сте му обръщали достатъчно внимание, дали не е настъпила някаква промяна у дома, дали детето не се е стресирало от нещо, дали в училище не е преживяло неприятна случка. Възможно е пакостите да са отражение на емоционалното му състояние или просто вик за помощ.
Решението
Е, няма да затваряте детето си в дърводелска барака като Емил или да го държите гладно за наказание. Ако сте открили, че това поведение на детето се дължи на външни фактори, се опитайте да решите проблема, който го тормози. Отделяйте му повече време, говорете с учителките в детската градина или училище, говорете за чувствата му.
Ако детенцето е още малко и е в първите 7, започнете да налагате правила за поведение, за да пречупите пакостливия му характер. Нека у дома има ясни правила за това какво може и не може да се прави, как може и не може да се държи детето, кога може и не може да се прави, яде, купи нещо. Резултатите от това няма да са видими веднага, но нещата ще се получат постепенно.
Постарайте се детето да научи какво означава лошо и какво означава добро. Нека то разбере какви са последиците от лошото поведение и белите.
Вашето поведение
Когато детето стане прекалено пакостливо, не използвайте наказания и награди. Ако го награждавате всеки път, когато е послушно, то ще прави бели веднага щом не получи обещаната награда. Освен това поведението „награждавам те”- „наказвам те” обърква много детето. Също така, когато детето направи беля, избягвайте повишаването на тон. Обяснете на детето спокойно и сдържайте нервите си. Децата са като гъби и попиват всичко. И повишаването на тон не само, че може да не свърши никаква работа, но може и да подтикне детето да ви отмъсти за лошото отношение с ... нова беля.
Поведението на околните
Опитайте се да обясните на баби, дядовци, лели, стринки и т.н., че това е вашето дете и вие решавате как да го гледате, какво да му казвате, да му се карате или не. Обикновено, когато около детето има роднина, детето започва да се глези. В момента, в който детето направя беля и майката каже :”Това е лошо!”, роднината започва: „Е, стига де. Това е дете. Всяко дете прави бели”. Това също обърква детето. Защото мама казва „не, лошо”, а друг човек, който също е възрастен казва „не, не е лошо”. Такива моменти трябва да се избягват.
Колко пакостливо е вашето дете, кои са най-смешните и големите му пакости и как вие решавате проблема?
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
