Осиновените деца и празниците
Празниците са време за радост, веселие и разбира се празнуване. Най-весело е, когато у дома има деца - те дават вкуса (и данданията) на празниците. Но за някои деца и родители, определението за празниците не е толкова просто и празненствата не преминават толкова гладко и безпроблемно.
Става дума за осиновителите и осиновените деца. Да, и те са семейства като всички останали; да, и те са деца като всички. Но усещането, чувствата, емоциите и поведението им понякога се различават от стереотипите, защото и осиновители и осиновени са преживели много по-различни неща и животът им се е развил по много по-различен начин.
Какво са празниците?
За осиновените деца, празниците се превръщат в събитие, което ги натъжава и ги прави свръх емоционални.
Мария, която е осиновена, споделя: ”Независимо колко хубаво ми беше на Коледа, колко топли отношения бях изградила с осиновителите си и с колко подаръци ме зариваха те, винаги исках да бъда да този ден с родната си майка. Всяка година от съвсем ранното ми детство съм се чудила, какво би било да прекарам този ден с нея - макар и без подаръци, без храна и без уюта, който осиновителите ми създаваха. От тях получавах любов, която може би е в пъти повече от любовта, която родната ми майка би ми дала, но това нямаше значение. Важното беше за изпитам тръпката от това да съм с нея. Случвало се е, когато не получа даден подарък за Коледа, който подарък дори не ми е бил от първостепенно значение или важност, да нагрубя осиновителите си, да им се развикам, да ги нараня. И то само за да си изкарам болката от това, че не съм с истинските си родители. Сега, след толкова време, това ми се струва много грубо, неправилно и дори жестоко. Със сегашния ми акъл, не бих го направила.”
При по-големите деца, които знаят, че са осиновени, липсата на родната майка по празниците е много стресираща. Този стрес подтиква изблици и мисли като тези на Мария, независимо дали това става по осъзнат или неосъзнат начин. Някои деца по празниците изразяват бунта си срещу липсата на родната майка, като се настройват срещу осиновителите. Независимо колко ги обичат и колко комфортно се чувстват в тази среда.
Как приемат осиновените деца празниците?
Най-важното нещо, когато става дума за празници и празнуването им с осиновено дете, е да обясним на детето какво значат празниците за нас и да разберем какво означава даденият празник за това дете. Ако детето е било осиновено в бебешка възраст, нормално е цялата му представа да бъде изградена от нас, тъй като то ще бъде възпитано и отгледано в нашия дом. Но ако е било осиновено на по-голяма възраст, то или няма да има представа какво представляват празниците и ще ги свързва само с подаръците, които се носят в социалния дом или са получавали другарчетата му, които имат родители или ако е било изоставено от семейството си във възраст, когато разбира и има спомени, ще свързва празниците с липса (на обич, на уют, на подаръци, на храна и т.н.).
Да се разбере представата на детето за празника, ще позволи да се заздрави връзката между дете и осиновител. Ако детето има представа за празника като повод, по който се получават подаръци, а такива липсват, то ще бъде огорчено, може дори да изгуби доверието, което вие месеци или години наред сте градили по между си. Детето може да се почувства измамено, излъгано, подтиснато. Това дори може да доведе детето до момент, в който то да си мисли, че не го обичате. А ако вие сте успели да разберете как си представя детето даден празник и изпълните всичко, това ще ви позволи да изградите по-стабилна връзка с него и да го накарате да се чувства по-сигурно и по-уверено във вас и в себе си.
Емоционалният „шантаж”
Другата страна на монетата е когато осиновеното дете използва слабостта на осиновителите си към него и си показва рогата точно по празниците с безкрайното: ”Искаааам!”. Надявам се това да не бъде разбрано грешно. Осиновителите в повечето случаи, са чакали тяхното малко чудо да се случи години наред. И когато в техния дом най-сетне се появи детенце, те забравят за всичко и всички и както при всички родители, детето става център на вселената. Разликата тук е, че това е една доза по-силно изразено.
Иван и Соня имат шест годишно осиновено дете. Ето какво споделят във връзка с горе споменатото: ”Росен ни изкарва душата с памук. Понякога и не само с памук. Просто не знаем как да му кажем „не”. Имаме чувството, че той понякога се изхитрява и използва силната ни обич към него за да правим всичко по неговия начин. Не че се оплакваме. В крайна сметка той е всичко за нас. Но наши близки и познати (като странични наблюдатели) казват, че понякога Росен прекрачва границата. Е, нямаме сили да му откажем каквото и да е и след това да се изправим пред зададения с големите му изцъклени очи въпрос: „Не ми ли обичате вече”!”
Да кажем „не” без да нараним чувствата на детето
Когато се случи подобно нещо, осиновителят трябва да подходи не само внимателно, но и много хитро. Отговорът „не, не може” не трябва да се изстрелва с гневен или укоряващ тон. Винаги е по-добре и по-лесно се приема от детето, когато отрицателният отговор бъде поднесен така, че на детето да не се оставя възможност за емоционален шантаж. Със сигурност ще постъпите най-добре, ако вместо твърдото „не”, кажете: ”Много те обичам(е), но не може да ти купим и това. Другата година може би”. Така се постигат две неща - първо, се изразява обичта на осиновителите и второ „другата година” внася едно допълнително успокоение у детето, че то ще остане още дълго с новите си родители. Не забравяйте, че много често децата, които са осиновени в по-голяма възраст изпитват скрит или явен страх да не бъдат изоставени отново.
Да си родител не е никак лесно. Това е геройство. Да си родител на осиновено дете е двойно по-трудно и двойно по-отговорно. Но човек, който е поел такава отговорна задача в живота си, може да се справи с всичко и то по най-добрия начин. Единственото, което се иска е внимателен подход и търпение. Не забравяйте, че чужди деца няма - всички са наши, без значение кой ги е износил и родил!
И тъй като темата е безкрайна, я оставяме с отворен край....
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Става дума за осиновителите и осиновените деца. Да, и те са семейства като всички останали; да, и те са деца като всички. Но усещането, чувствата, емоциите и поведението им понякога се различават от стереотипите, защото и осиновители и осиновени са преживели много по-различни неща и животът им се е развил по много по-различен начин.
Какво са празниците?
За осиновените деца, празниците се превръщат в събитие, което ги натъжава и ги прави свръх емоционални.
Мария, която е осиновена, споделя: ”Независимо колко хубаво ми беше на Коледа, колко топли отношения бях изградила с осиновителите си и с колко подаръци ме зариваха те, винаги исках да бъда да този ден с родната си майка. Всяка година от съвсем ранното ми детство съм се чудила, какво би било да прекарам този ден с нея - макар и без подаръци, без храна и без уюта, който осиновителите ми създаваха. От тях получавах любов, която може би е в пъти повече от любовта, която родната ми майка би ми дала, но това нямаше значение. Важното беше за изпитам тръпката от това да съм с нея. Случвало се е, когато не получа даден подарък за Коледа, който подарък дори не ми е бил от първостепенно значение или важност, да нагрубя осиновителите си, да им се развикам, да ги нараня. И то само за да си изкарам болката от това, че не съм с истинските си родители. Сега, след толкова време, това ми се струва много грубо, неправилно и дори жестоко. Със сегашния ми акъл, не бих го направила.”
При по-големите деца, които знаят, че са осиновени, липсата на родната майка по празниците е много стресираща. Този стрес подтиква изблици и мисли като тези на Мария, независимо дали това става по осъзнат или неосъзнат начин. Някои деца по празниците изразяват бунта си срещу липсата на родната майка, като се настройват срещу осиновителите. Независимо колко ги обичат и колко комфортно се чувстват в тази среда.
Как приемат осиновените деца празниците?
Най-важното нещо, когато става дума за празници и празнуването им с осиновено дете, е да обясним на детето какво значат празниците за нас и да разберем какво означава даденият празник за това дете. Ако детето е било осиновено в бебешка възраст, нормално е цялата му представа да бъде изградена от нас, тъй като то ще бъде възпитано и отгледано в нашия дом. Но ако е било осиновено на по-голяма възраст, то или няма да има представа какво представляват празниците и ще ги свързва само с подаръците, които се носят в социалния дом или са получавали другарчетата му, които имат родители или ако е било изоставено от семейството си във възраст, когато разбира и има спомени, ще свързва празниците с липса (на обич, на уют, на подаръци, на храна и т.н.).
Да се разбере представата на детето за празника, ще позволи да се заздрави връзката между дете и осиновител. Ако детето има представа за празника като повод, по който се получават подаръци, а такива липсват, то ще бъде огорчено, може дори да изгуби доверието, което вие месеци или години наред сте градили по между си. Детето може да се почувства измамено, излъгано, подтиснато. Това дори може да доведе детето до момент, в който то да си мисли, че не го обичате. А ако вие сте успели да разберете как си представя детето даден празник и изпълните всичко, това ще ви позволи да изградите по-стабилна връзка с него и да го накарате да се чувства по-сигурно и по-уверено във вас и в себе си.
Емоционалният „шантаж”
Другата страна на монетата е когато осиновеното дете използва слабостта на осиновителите си към него и си показва рогата точно по празниците с безкрайното: ”Искаааам!”. Надявам се това да не бъде разбрано грешно. Осиновителите в повечето случаи, са чакали тяхното малко чудо да се случи години наред. И когато в техния дом най-сетне се появи детенце, те забравят за всичко и всички и както при всички родители, детето става център на вселената. Разликата тук е, че това е една доза по-силно изразено.
Иван и Соня имат шест годишно осиновено дете. Ето какво споделят във връзка с горе споменатото: ”Росен ни изкарва душата с памук. Понякога и не само с памук. Просто не знаем как да му кажем „не”. Имаме чувството, че той понякога се изхитрява и използва силната ни обич към него за да правим всичко по неговия начин. Не че се оплакваме. В крайна сметка той е всичко за нас. Но наши близки и познати (като странични наблюдатели) казват, че понякога Росен прекрачва границата. Е, нямаме сили да му откажем каквото и да е и след това да се изправим пред зададения с големите му изцъклени очи въпрос: „Не ми ли обичате вече”!”
Да кажем „не” без да нараним чувствата на детето
Когато се случи подобно нещо, осиновителят трябва да подходи не само внимателно, но и много хитро. Отговорът „не, не може” не трябва да се изстрелва с гневен или укоряващ тон. Винаги е по-добре и по-лесно се приема от детето, когато отрицателният отговор бъде поднесен така, че на детето да не се оставя възможност за емоционален шантаж. Със сигурност ще постъпите най-добре, ако вместо твърдото „не”, кажете: ”Много те обичам(е), но не може да ти купим и това. Другата година може би”. Така се постигат две неща - първо, се изразява обичта на осиновителите и второ „другата година” внася едно допълнително успокоение у детето, че то ще остане още дълго с новите си родители. Не забравяйте, че много често децата, които са осиновени в по-голяма възраст изпитват скрит или явен страх да не бъдат изоставени отново.
Да си родител не е никак лесно. Това е геройство. Да си родител на осиновено дете е двойно по-трудно и двойно по-отговорно. Но човек, който е поел такава отговорна задача в живота си, може да се справи с всичко и то по най-добрия начин. Единственото, което се иска е внимателен подход и търпение. Не забравяйте, че чужди деца няма - всички са наши, без значение кой ги е износил и родил!
И тъй като темата е безкрайна, я оставяме с отворен край....
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
