Моята бременност през неговите очи
Съмнението. Тестът... Нетърпение. Притеснение. Еуфория. Това съм аз докато очаквам да видя двете чертички...Ето го, чудото на живота!
Приближавам се до него и му казвам с усмивка: „Честито, ще ставаш баща!”. Той също се усмихва. Не казва нищо. Аз започвам да плача - не знам защо. Прегръща ме, опитва се да ме успокои. Всичко ще бъде наред! Нали това искахме, ето че нашето детенце е вече на път.
Така започва трепетното очакване на нашето малко съкровище. А татко му е до мен – подкрепя ме, помага ми, обича ме. Радостта ни е толкова голяма, че не се сещам да го попитам как е. Дали е от мъжете, които се чувстват готови да станат бащи и да поемат най – голямата отговорност в живота си или от онези, които се страхуват, че малкото човече ще ги избута на втори план?
Толкова щастлив ли е, колкото съм и аз?
Нетърпелив ли е или тревожен заради бредстоящото бащинство?
Коремчето ми расте, леко се помръдва, а той стои стои до мен и нежно го гали. Говорим. Щастлив е още от мига, в който научава хубавата новина. Отдавна мечтае за детето ни – плод на нашата любов. С удоволствие следи движенията му още преди да се е родило. Вълнува се, когато усеща как рита. А когато види снимката от ехографа, винаги се усмихва – ето го нашето малко съкровище!
Но сред всички хубави емоции се прокрадва притеснение, което се опитва да скрие от мен. Иска да съм спокойна и уверена, да не се тревожа за нищо, да не се ядосвам. Става много по – внимателен и грижовен. Придружава ме на прегледите, където виждам как сериозно слуша съветите и напътствията на лекаря за това какво е най - добро за мен и бебето ни. Развълнувано следи образа на ехографския монитор и пита дали всичко е наред. Купува витамини и любимите ми храни. Вече е прочел доста информация и знае, че когато бъдещата майка е спокойна, малкото човече също е спокойно и щастливо.
Затова рядко споделя с мен притесненията си дали ще се грижи добре за семейството ни. Ще успява ли да ни осигури добър живот в чисто материален смисъл? Може би това са страховете на всеки бъдещ родител. Но за миг не се съмнява, че ще ни дари с цялата си любов!
И сега, когато виждам с колко обич гледа и играе с детето ни, знам, че той изживя заедно с мен всички тревоги и радости от двете чертички на теста за бременност до първата глътка въздух на нашето малко съкровище.
автор Юлия Топкарова
Приближавам се до него и му казвам с усмивка: „Честито, ще ставаш баща!”. Той също се усмихва. Не казва нищо. Аз започвам да плача - не знам защо. Прегръща ме, опитва се да ме успокои. Всичко ще бъде наред! Нали това искахме, ето че нашето детенце е вече на път.
Така започва трепетното очакване на нашето малко съкровище. А татко му е до мен – подкрепя ме, помага ми, обича ме. Радостта ни е толкова голяма, че не се сещам да го попитам как е. Дали е от мъжете, които се чувстват готови да станат бащи и да поемат най – голямата отговорност в живота си или от онези, които се страхуват, че малкото човече ще ги избута на втори план?
Толкова щастлив ли е, колкото съм и аз?
Нетърпелив ли е или тревожен заради бредстоящото бащинство?
Коремчето ми расте, леко се помръдва, а той стои стои до мен и нежно го гали. Говорим. Щастлив е още от мига, в който научава хубавата новина. Отдавна мечтае за детето ни – плод на нашата любов. С удоволствие следи движенията му още преди да се е родило. Вълнува се, когато усеща как рита. А когато види снимката от ехографа, винаги се усмихва – ето го нашето малко съкровище!
Но сред всички хубави емоции се прокрадва притеснение, което се опитва да скрие от мен. Иска да съм спокойна и уверена, да не се тревожа за нищо, да не се ядосвам. Става много по – внимателен и грижовен. Придружава ме на прегледите, където виждам как сериозно слуша съветите и напътствията на лекаря за това какво е най - добро за мен и бебето ни. Развълнувано следи образа на ехографския монитор и пита дали всичко е наред. Купува витамини и любимите ми храни. Вече е прочел доста информация и знае, че когато бъдещата майка е спокойна, малкото човече също е спокойно и щастливо.
Затова рядко споделя с мен притесненията си дали ще се грижи добре за семейството ни. Ще успява ли да ни осигури добър живот в чисто материален смисъл? Може би това са страховете на всеки бъдещ родител. Но за миг не се съмнява, че ще ни дари с цялата си любов!
И сега, когато виждам с колко обич гледа и играе с детето ни, знам, че той изживя заедно с мен всички тревоги и радости от двете чертички на теста за бременност до първата глътка въздух на нашето малко съкровище.
автор Юлия Топкарова
