Моето раждане - разказано от мен!
Здравейте! Аз съм Димитър...Мишето, бе. Какви са тези цели имена, нали ще си говорим приятелски?
Аз съм вече на почти цели 10м. Златна възраст! Чудите се защо ви пиша ли – ами нали имате конкурс! Никъде не пише, че не може да участвам. Мама не иска. Аз пиша по-добре от нея. А и нали темата е за раждането – МОЕТО раждане, не това на мама. Мисля, че е редно да получите информацията от първа ръка!
И така - как съм се появил? Ами, вие може и да имате безкрайно много и сложни отговори, но моят е простичък и пълен: мама и татко си поделяли моето съществуване. Нали знаете какво казват - ”тялом и духом”, аз така съм бил в началото. Духом при мама, тялом при тати. Един ден на тези двамата им хрумнало, че могат да обединят понятията, така да се каже, и от това да се получи нещо съвършено ( без излишни скромности, говоря за моя милост). И то взело, че се получило. Така аз започнах да се развивам цялостно. И понеже мама е по-отговорна и внимателна, реших това да става в нея.
Като цяло обстановката много ми харесваше! Топло, меко, удобно...Постоянни доставки на храна и напитки, нещо като all inclusive пакет, ама без пари! Лятна почивка, ви казвам! Чудо! От време на време се чуваха нежни мелодии, хем да ми е кеф, хем да не ме дразнят. После разбрах, че мама пеела – не се фукам, но има чудесен глас!
Така си течеше моята почивка спокойно, докато един ден нещо се случи. Нещо УЖАСНО! Оказа се, че почивката не е съвсем безкрайна и на аванта, както си мислех аз. Дошло било време да излизам – друг път! Някой да се сети да ме попита дали изскам да излизам, случайно?
Всичко започна с един ужасен шут, макар така и да не разбрах от къде дойде. Тласък, ужас! Стените на апартамента ми започнаха да се свиват и отпускат, да ме притискат, избутват – всичко сочеше, че вече не съм добре дошъл тук. Можеше и по-деликатно да ме изритат, по мое мнение! Моренцето ми изведнъж изчезна, не беше топло и хубаво, едно горещо и сухо време – кошмар. А и за да е съвсем гадно, всичко се случи през нощта – така че беше нещо като 3 в1: тъмно, мокро, горещо....Не беше изобщо неочаквано добра комбинация, а една съвсем Очаквано Кофти комбинация.
Опитах се да се измъкна. Първо тръгнах като нормален човек, но изведнъж се подхлъзнах и хоп – като на водна пързалка...с главата надолу! Пързалям си се аз, ама не бързо – ами едно бавноооо, на тласъци, много беше неприятно. Изведнъж видях, че наближава светлина! Ауууу, значи имало светлина на края на тунела! Забързах се натам, излетях си мъжката и какво да видя – хора. Много хора! Гледат ме, значи, сякаш не са виждали гол човек...чакайте малко! Гол? Хайде сега, бях гол! Как така не съм се облякъл...И после се чудя защо ме оглеждат! И изобщо, вие голи хора не сте ли виждали?! Броиха ми пръстите, мериха ме, теглиха ме – сякаш липсата на облекло означава, че нещо не ти е наред.
Най-сетне решиха, че ми стига толкова, дадоха ми един чаршаф и ме опаковаха като колетна пратка за Коледа...Връчиха ме на мама и тя ми се усмихна. Еййй, най-сетне някакво добро отношение да получа! Гушна ме, което малко ме смути, но така се бях изморил от това пързаляне и пътуване, че се сгуших и аз в нея и заспах.
Като се събудих, се почувствах много изплашен! Мама я нямаше, а мен ме бяха набутали в някаква ужасна пластмасова кутия, сякаш съм музеен експонат. Ревнах с всичка сила, обаче – никакво внимание. В един момент ми набутаха един биберон в устата – трябвало да ям. Ами, един пръст от тая гадост на вас ще ви стигне ли, моля? Изядох го и ревнах за още! Нямало, а?!А при мама имаше винаги! По много!
Няма сега да ви занимавам колко време бях там. Видя ми се цяла вечност. Но най-сетне слънцето огря и моята улица ( беше май месец, все пак, печеше ми точно на кутията) и мама дойде! Гушна ме пак и ми даде да си похапна от най-вкусното нещо на света! Беше някакъв специален коктейл, който тя приготвяше само за мен, ммммм! Нали знаете, че любовта на мъжа минава през стомаха – е, ако знаете аз как я обичам мама!!!
След още няколко дни се качихме на едно голямо метално нещо, което ръмжеше сърдито, обаче тичаше бързо. Аз това исках – да се махнем от гадната кутия. Отидохме на едно място, което са кръстили „Вкъщи”. Знаете ли къде е? Там е много хубаво!
Там имам мое легло и то от дърво – няма пластмаса! Там като ревна, че съм гладен, манджата идва В-Е-Д-Н-А-Г-А! Няма 6-5! И пак съм любимия ми all inclusive пакет!
А да ви кажа на ушенце, пробвах дали мама и тати ще се сърдят, ако ги будя на два часа...Не се сърдят! Само са малко рошави и сънени! Не е ли страхотно?! Обслужването наистина е на ниво!
Та така. ..Радвам се, че можах да ви разкажа аз лично как се появих, че започна да ми омръзва все мама да питат....Тя какво общо има?
Хайде, всичко хубаво ви желая! Надявам се пак да се видим и четем :)
автор Гергана Миланова
Аз съм вече на почти цели 10м. Златна възраст! Чудите се защо ви пиша ли – ами нали имате конкурс! Никъде не пише, че не може да участвам. Мама не иска. Аз пиша по-добре от нея. А и нали темата е за раждането – МОЕТО раждане, не това на мама. Мисля, че е редно да получите информацията от първа ръка!
И така - как съм се появил? Ами, вие може и да имате безкрайно много и сложни отговори, но моят е простичък и пълен: мама и татко си поделяли моето съществуване. Нали знаете какво казват - ”тялом и духом”, аз така съм бил в началото. Духом при мама, тялом при тати. Един ден на тези двамата им хрумнало, че могат да обединят понятията, така да се каже, и от това да се получи нещо съвършено ( без излишни скромности, говоря за моя милост). И то взело, че се получило. Така аз започнах да се развивам цялостно. И понеже мама е по-отговорна и внимателна, реших това да става в нея.
Като цяло обстановката много ми харесваше! Топло, меко, удобно...Постоянни доставки на храна и напитки, нещо като all inclusive пакет, ама без пари! Лятна почивка, ви казвам! Чудо! От време на време се чуваха нежни мелодии, хем да ми е кеф, хем да не ме дразнят. После разбрах, че мама пеела – не се фукам, но има чудесен глас!
Така си течеше моята почивка спокойно, докато един ден нещо се случи. Нещо УЖАСНО! Оказа се, че почивката не е съвсем безкрайна и на аванта, както си мислех аз. Дошло било време да излизам – друг път! Някой да се сети да ме попита дали изскам да излизам, случайно?
Всичко започна с един ужасен шут, макар така и да не разбрах от къде дойде. Тласък, ужас! Стените на апартамента ми започнаха да се свиват и отпускат, да ме притискат, избутват – всичко сочеше, че вече не съм добре дошъл тук. Можеше и по-деликатно да ме изритат, по мое мнение! Моренцето ми изведнъж изчезна, не беше топло и хубаво, едно горещо и сухо време – кошмар. А и за да е съвсем гадно, всичко се случи през нощта – така че беше нещо като 3 в1: тъмно, мокро, горещо....Не беше изобщо неочаквано добра комбинация, а една съвсем Очаквано Кофти комбинация.
Опитах се да се измъкна. Първо тръгнах като нормален човек, но изведнъж се подхлъзнах и хоп – като на водна пързалка...с главата надолу! Пързалям си се аз, ама не бързо – ами едно бавноооо, на тласъци, много беше неприятно. Изведнъж видях, че наближава светлина! Ауууу, значи имало светлина на края на тунела! Забързах се натам, излетях си мъжката и какво да видя – хора. Много хора! Гледат ме, значи, сякаш не са виждали гол човек...чакайте малко! Гол? Хайде сега, бях гол! Как така не съм се облякъл...И после се чудя защо ме оглеждат! И изобщо, вие голи хора не сте ли виждали?! Броиха ми пръстите, мериха ме, теглиха ме – сякаш липсата на облекло означава, че нещо не ти е наред.
Най-сетне решиха, че ми стига толкова, дадоха ми един чаршаф и ме опаковаха като колетна пратка за Коледа...Връчиха ме на мама и тя ми се усмихна. Еййй, най-сетне някакво добро отношение да получа! Гушна ме, което малко ме смути, но така се бях изморил от това пързаляне и пътуване, че се сгуших и аз в нея и заспах.
Като се събудих, се почувствах много изплашен! Мама я нямаше, а мен ме бяха набутали в някаква ужасна пластмасова кутия, сякаш съм музеен експонат. Ревнах с всичка сила, обаче – никакво внимание. В един момент ми набутаха един биберон в устата – трябвало да ям. Ами, един пръст от тая гадост на вас ще ви стигне ли, моля? Изядох го и ревнах за още! Нямало, а?!А при мама имаше винаги! По много!
Няма сега да ви занимавам колко време бях там. Видя ми се цяла вечност. Но най-сетне слънцето огря и моята улица ( беше май месец, все пак, печеше ми точно на кутията) и мама дойде! Гушна ме пак и ми даде да си похапна от най-вкусното нещо на света! Беше някакъв специален коктейл, който тя приготвяше само за мен, ммммм! Нали знаете, че любовта на мъжа минава през стомаха – е, ако знаете аз как я обичам мама!!!
След още няколко дни се качихме на едно голямо метално нещо, което ръмжеше сърдито, обаче тичаше бързо. Аз това исках – да се махнем от гадната кутия. Отидохме на едно място, което са кръстили „Вкъщи”. Знаете ли къде е? Там е много хубаво!
Там имам мое легло и то от дърво – няма пластмаса! Там като ревна, че съм гладен, манджата идва В-Е-Д-Н-А-Г-А! Няма 6-5! И пак съм любимия ми all inclusive пакет!
А да ви кажа на ушенце, пробвах дали мама и тати ще се сърдят, ако ги будя на два часа...Не се сърдят! Само са малко рошави и сънени! Не е ли страхотно?! Обслужването наистина е на ниво!
Та така. ..Радвам се, че можах да ви разкажа аз лично как се появих, че започна да ми омръзва все мама да питат....Тя какво общо има?
Хайде, всичко хубаво ви желая! Надявам се пак да се видим и четем :)
автор Гергана Миланова
