Майки, обичайте се!
Колко пъти в живота си сте се притеснявали за дреболии? А след като така наречения проблем отмине, разбирате, че наистина сте се тревожили за глупости.
След като на бял свят се появи моето малко момиченце осъзнах, че всичко друго било е дреболия. Като казвам това, не си мислете, че съм една от онези хипер амбициозни майки, отдадени само и единствено на детето си. Обичам мъничето, но обичам и себе си. Вярно е, че родителството ме промени тотално. Разделих се завинаги с егоизма си, станах още по- организирана и малко по- търпелива (сериозен недостатък, който отчитаха всичките ми приятели). Факт е обаче, че след появата на малката принцеса, започнах да обръщам повече внимание и на себе си.
Не говоря за ходене по козметици и спа центрове, защото подобно на почти всяка жена в отпуск по майчинство, аз също не мога да си позволя подобни глезотии. Имам предвид времето за мен. Сигурно не всяка жена има моя късмет да има толкова отдаден баща на детето си, но пък, за да не ми завидите прекалено, ще споделя, че нямам друг помощник, който да ме отмени дори за едно кафе на спокойствие. Въпреки това, с появата на дъщеричката ни, си обещах, че няма да заприличам на всички онези майки, за които животът свършва с появата на бебето. 80 процента от приятелките ми се превърнаха в съвършено различни хора след като родиха. Като с магическа пръчка забравиха за себе си и единствените разговори, които водят са по темата за децата.
Няма нищо лошо да обменим малко опит, дори аз самата често се допитвам за съвет до тях, но ми се струва малко прекалено. Именно затова май съзнателно ограничих контактите с тях и се виждам повече с онези, за които смяната на памперси или храненето с пюрето, не са теми на дневен ред. Защото и ние (майките) сме човешки същества, при това в разцвета на живота си. Ние също имаме нужда от време за нас. Наложих си и си извоювах това. Преди тайничко завиждах на приятелка, позволила си да отскочи до фитнеса, сега и аз намирам време да спортувам на чист въздух, преди гледах от витрините козметичните продукти, сега не пропускам да поддържам лакиран маникюра си, намирам време за хобито си у дома, дори започнах отново да излизам по една вечер в седмицата с приятелки по женски. Така се поддържам „жива”, така не изгубвам себе си.
Четейки тези редове усещам критичните погледи и упрека „Тази пък толкова ли й тежи, че е станала майка”. Веднага ви отговарям НЕ! Имам най – голямото богатство на света, усещам се пълноценна жена, детето е смисълът на живота ми. Но това не означава, че трябва да се обличам с развлечени дрипи, да излизам с несресана коса или да се заробя у дома в чистене, готвене и пране. За учудване на всички ще уточня, че някак успявам да свърша и последните.
Всичко е въпрос на организация и желание, майчета. Животът не свършва с появата на бебето ви. Дарявайте всичката обич, на която сте способни на децата си, но не забравяйте и за себе си!
автор Силвия Руменова
След като на бял свят се появи моето малко момиченце осъзнах, че всичко друго било е дреболия. Като казвам това, не си мислете, че съм една от онези хипер амбициозни майки, отдадени само и единствено на детето си. Обичам мъничето, но обичам и себе си. Вярно е, че родителството ме промени тотално. Разделих се завинаги с егоизма си, станах още по- организирана и малко по- търпелива (сериозен недостатък, който отчитаха всичките ми приятели). Факт е обаче, че след появата на малката принцеса, започнах да обръщам повече внимание и на себе си.
Не говоря за ходене по козметици и спа центрове, защото подобно на почти всяка жена в отпуск по майчинство, аз също не мога да си позволя подобни глезотии. Имам предвид времето за мен. Сигурно не всяка жена има моя късмет да има толкова отдаден баща на детето си, но пък, за да не ми завидите прекалено, ще споделя, че нямам друг помощник, който да ме отмени дори за едно кафе на спокойствие. Въпреки това, с появата на дъщеричката ни, си обещах, че няма да заприличам на всички онези майки, за които животът свършва с появата на бебето. 80 процента от приятелките ми се превърнаха в съвършено различни хора след като родиха. Като с магическа пръчка забравиха за себе си и единствените разговори, които водят са по темата за децата.
Няма нищо лошо да обменим малко опит, дори аз самата често се допитвам за съвет до тях, но ми се струва малко прекалено. Именно затова май съзнателно ограничих контактите с тях и се виждам повече с онези, за които смяната на памперси или храненето с пюрето, не са теми на дневен ред. Защото и ние (майките) сме човешки същества, при това в разцвета на живота си. Ние също имаме нужда от време за нас. Наложих си и си извоювах това. Преди тайничко завиждах на приятелка, позволила си да отскочи до фитнеса, сега и аз намирам време да спортувам на чист въздух, преди гледах от витрините козметичните продукти, сега не пропускам да поддържам лакиран маникюра си, намирам време за хобито си у дома, дори започнах отново да излизам по една вечер в седмицата с приятелки по женски. Така се поддържам „жива”, така не изгубвам себе си.
Четейки тези редове усещам критичните погледи и упрека „Тази пък толкова ли й тежи, че е станала майка”. Веднага ви отговарям НЕ! Имам най – голямото богатство на света, усещам се пълноценна жена, детето е смисълът на живота ми. Но това не означава, че трябва да се обличам с развлечени дрипи, да излизам с несресана коса или да се заробя у дома в чистене, готвене и пране. За учудване на всички ще уточня, че някак успявам да свърша и последните.
Всичко е въпрос на организация и желание, майчета. Животът не свършва с появата на бебето ви. Дарявайте всичката обич, на която сте способни на децата си, но не забравяйте и за себе си!
автор Силвия Руменова
