Когато детето лъже
Основна задача на родителите е да научат децата си кое е добро и кое лошо. Не винаги е лесно и има моменти, когато възрастните не знаят как да реагират. Едно от нещата, с което често се сблъскваме е лъжата в детска възраст. Какво да правим, когато детето направи беля и после ни излъже? Да го наречем лъжец? Да се направим, че не забелязваме лъжата, защото е толкова сладко с виновния си поглед? Да му обещаем, че ако каже истината този път наказанието ще му се размине?
Какво правите, когато разберете,че вашето дете лъже?
а) Наричате го лъжец
б) Мислите си, че е много сладко как опитва да се измъкне от ситуацията
в) Обещавате му, че ако каже истината, няма да го накажете
Всяка от тези реакция е породена от загриженост и любов, от желание да внушат на детето, че истината е добродетел. Но и трите нарушават някое от правилата за справяне с лъжата в детска възраст. Прочетете кои са те и помислете дали и къде грешите.
1. Разберете, че всички деца лъжат.
Кучетата лаят. Котките мяукат. Децата лъжат. Съседските деца лъжат. Децата на приятелките ви лъжат. И да, вашите деца също лъжат.
2. Не бъркайте преувеличаването с лъжа.
Малките деца често преувеличават. Украсените истории обаче са по-скоро знак за богато въображение, отколкото за склонност към лъжа. Малчуганите са импулсивни и много спонтанни, често говорят, без да обмислят нещата.
3. Не слагайте етикет "лъжец" на детето, дори и на ум.
Да бъдеш лъжец и казваш по някоя лъжа от време на време не е едно и също. Послъгването не прави детето ви лъжец.
4. Не задавайте на детето въпроси, които го карат да лъже.
Ако последното парче от тортата е изчезнало, а синът ви има крем по бузите, не го питайте дали той е изял парчето. Така му поставяте капан, очаквате го да ви излъже. Вместо това му обяснете, че ви е разочаровал и не му се полагат повече сладки лакомства за деня.
5. Бъдете честни.
Ако не сте напълно сигурни, че детето е виновно кажете нещо от типа на "Това не ми се струва възможно." или "Не се сещам какво друго може да е станало." Така няма да обвините директно дететето, а ще споделите своето виждане за ситуацията.
6. Не прибързвайте с извода, че детето лъже.
Децата възприемат света по различен начин и това в никакъв случай не значи, че се опитват да ви излъжат. Опитайте се да видите нещата през техните очи.
Какво правите, когато разберете,че вашето дете лъже?
а) Наричате го лъжец
б) Мислите си, че е много сладко как опитва да се измъкне от ситуацията
в) Обещавате му, че ако каже истината, няма да го накажете
Всяка от тези реакция е породена от загриженост и любов, от желание да внушат на детето, че истината е добродетел. Но и трите нарушават някое от правилата за справяне с лъжата в детска възраст. Прочетете кои са те и помислете дали и къде грешите.
1. Разберете, че всички деца лъжат.
Кучетата лаят. Котките мяукат. Децата лъжат. Съседските деца лъжат. Децата на приятелките ви лъжат. И да, вашите деца също лъжат.
2. Не бъркайте преувеличаването с лъжа.
Малките деца често преувеличават. Украсените истории обаче са по-скоро знак за богато въображение, отколкото за склонност към лъжа. Малчуганите са импулсивни и много спонтанни, често говорят, без да обмислят нещата.
3. Не слагайте етикет "лъжец" на детето, дори и на ум.
Да бъдеш лъжец и казваш по някоя лъжа от време на време не е едно и също. Послъгването не прави детето ви лъжец.
4. Не задавайте на детето въпроси, които го карат да лъже.
Ако последното парче от тортата е изчезнало, а синът ви има крем по бузите, не го питайте дали той е изял парчето. Така му поставяте капан, очаквате го да ви излъже. Вместо това му обяснете, че ви е разочаровал и не му се полагат повече сладки лакомства за деня.
5. Бъдете честни.
Ако не сте напълно сигурни, че детето е виновно кажете нещо от типа на "Това не ми се струва възможно." или "Не се сещам какво друго може да е станало." Така няма да обвините директно дететето, а ще споделите своето виждане за ситуацията.
6. Не прибързвайте с извода, че детето лъже.
Децата възприемат света по различен начин и това в никакъв случай не значи, че се опитват да ви излъжат. Опитайте се да видите нещата през техните очи.
7. Приемете, че дете, което често лъже, най-вероятно страда от ниско самочуствие.
Лъжата за него е начин да защити своето Аз от ситуации, които показват, че не е достатъчно добро. Лъжата е симптом, а не проблем.
8. Помагайте на детето да успява.
Всяко дете, независимо колко често прибягва до лъжата, търси начин и момент да докаже, че може. Ако вие като родители го уверявате и вярвате в неговите способности, то няма да чуства нужда да лъже.
9. Не пренебрегвайте лъжата.
Лъжите, както и проблемите, които са ги предизвикали, ще стават все по-големи, ако не им обръщате внимание. Децата често лъжат, защото търсят внимание, тоест ако детето лъже, значи има нещо важно, което иска да ни каже. Ако се правите, че не забелязвате малките лъжи, не се учудвайте ако с времето те стават все по-чести и по-значими.
10. Приемайте лъжата като вик за помощ.
Детето ви казва :
"Помогни ми да се чуствам добре, да вярвам в себе си, да успявам и да получавам внимание." Опитайте са да прозрете думите зад самата лъжа.
11. Намалете напрежението.
Казвайте "Не ти вярвам", а не "Ти лъжеш". Ако директно обвините детето в лъжа с думите "Ти си лъжец" или "Ти лъжеш", поставяте началото на един безкраен спор "Лъжеш" - "Не лъжа". Няма за какво да спорите обаче, ако реагирате с "Не ти вяравм" - защото това е израз на вашето мнение и вашата позиция, които детето няма как да оспори.
12. Не търсете логика в лъжата.
Вие може и да мислите рационално, но детето си е дете и не можете да го поставите в рамка.
13. Обвързвайте последствията с отговорности и права.
"Ако избереш да ме излъжеш за това какво си правил снощи, избираш да не излизаш до края на седмицата."
14. Бъдете последователни и следете последствията да се изпълняват.
Ако детето избере да загуби правото да гледа филмчета за два дни, това означава два дни, не едни, не три, а два дни.
15. Не създавайте правила, които ще важат за следващи случаи на лъжа и не използвайте примамки, за да спрете детето да лъже.
Ако го заплашите с "Само още веднъж да си ме излъгал, че ...", детето ще чуе "Очаквам, че ще ме излъжеш пак за ..."
16. Не обещавайте на детето, че ако каже истината, последствията няма да са толкова сериозни.
Тези сделки объркват децата. Нека детето понесе своята отговорност за счупения прозорец, както и за опита си да прикрие белята. Не размивайте деянието, причина за лъжа, със самата лъжа.
17. Не се настройвайте, че всичко, което детето казва, е лъжа.
Ако се отнасяте с детето все едно, че винаги лъже, не очаквайте от него желание въобще да казва истината. Защо да казва истината, като така или иначе, ще го сметнете за лъжец?
18. Помнете, че промяната на поведението изисква време.
Следете за малък напредък по отношение на лъжите, а не очаквайте изведнъж да спрат. С нарастване на самоувереността на детето, причините за укриване на истината намаляват. То самото ще забележи, че все по-рядко се налага да лъже и ще се почуства по-добре.
http://www.pregnancy.org
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Лъжата за него е начин да защити своето Аз от ситуации, които показват, че не е достатъчно добро. Лъжата е симптом, а не проблем.
8. Помагайте на детето да успява.
Всяко дете, независимо колко често прибягва до лъжата, търси начин и момент да докаже, че може. Ако вие като родители го уверявате и вярвате в неговите способности, то няма да чуства нужда да лъже.
9. Не пренебрегвайте лъжата.
Лъжите, както и проблемите, които са ги предизвикали, ще стават все по-големи, ако не им обръщате внимание. Децата често лъжат, защото търсят внимание, тоест ако детето лъже, значи има нещо важно, което иска да ни каже. Ако се правите, че не забелязвате малките лъжи, не се учудвайте ако с времето те стават все по-чести и по-значими.
10. Приемайте лъжата като вик за помощ.
Детето ви казва :
"Помогни ми да се чуствам добре, да вярвам в себе си, да успявам и да получавам внимание." Опитайте са да прозрете думите зад самата лъжа.
11. Намалете напрежението.
Казвайте "Не ти вярвам", а не "Ти лъжеш". Ако директно обвините детето в лъжа с думите "Ти си лъжец" или "Ти лъжеш", поставяте началото на един безкраен спор "Лъжеш" - "Не лъжа". Няма за какво да спорите обаче, ако реагирате с "Не ти вяравм" - защото това е израз на вашето мнение и вашата позиция, които детето няма как да оспори.
12. Не търсете логика в лъжата.
Вие може и да мислите рационално, но детето си е дете и не можете да го поставите в рамка.
13. Обвързвайте последствията с отговорности и права.
"Ако избереш да ме излъжеш за това какво си правил снощи, избираш да не излизаш до края на седмицата."
14. Бъдете последователни и следете последствията да се изпълняват.
Ако детето избере да загуби правото да гледа филмчета за два дни, това означава два дни, не едни, не три, а два дни.
15. Не създавайте правила, които ще важат за следващи случаи на лъжа и не използвайте примамки, за да спрете детето да лъже.
Ако го заплашите с "Само още веднъж да си ме излъгал, че ...", детето ще чуе "Очаквам, че ще ме излъжеш пак за ..."
16. Не обещавайте на детето, че ако каже истината, последствията няма да са толкова сериозни.
Тези сделки объркват децата. Нека детето понесе своята отговорност за счупения прозорец, както и за опита си да прикрие белята. Не размивайте деянието, причина за лъжа, със самата лъжа.
17. Не се настройвайте, че всичко, което детето казва, е лъжа.
Ако се отнасяте с детето все едно, че винаги лъже, не очаквайте от него желание въобще да казва истината. Защо да казва истината, като така или иначе, ще го сметнете за лъжец?
18. Помнете, че промяната на поведението изисква време.
Следете за малък напредък по отношение на лъжите, а не очаквайте изведнъж да спрат. С нарастване на самоувереността на детето, причините за укриване на истината намаляват. То самото ще забележи, че все по-рядко се налага да лъже и ще се почуства по-добре.
http://www.pregnancy.org
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
