Как да поставяме граници, които децата ни да спазват
До болка позната на всеки родител е ситуацията, когато определяме някакво правило или поставяме граница на поведение, а детето ни отговаря "Защо?" или се прави, че не чува. Предлагаме ви няколко съвета как ефективно да поставяте граници, докато възпитавате и да накарате детето да ги спазва.
Преди всичко трябва да сме наясно, че е в природата на всяко нормално дете да пробва докъде стигат вашите нерви и търпение и колко далеч може да стигне, нарушавайки правилата. Това е част от развитието му като личност. Проблем има, когато родителите се чустват "лоши", когато се налага да слагат граници. Също и когато децата не знаят как да преговарят за промяна на правилата и проявяват своеволие.
Когато решим да поставим определена граница в живота на детето трябва да си отговорим на два въпроса:
1. Готово ли е детето да понесе тази отговорност?
2. Аз, като родител, готов ли съм да справя с последствията?
Да налагаш правила не е лесно. Някои родители се увличат и се превръщат в надзиратели, други просто не знаят къде да поставят чертата.
Ето няколко правила, които ще ви помогнат да изпълнявате родителската си роля малко по-ефективно.
Определете точно къде е границата.
Вие като родител трябва да определите в коя точка нещата спират да бъдат полезни/забавни и се превъщат в опасни/несигурни. Когато децата ни са малки, ние поставяме тези граници почти инстиктивно, но с всяка изминала година това става все по-трудно.
Децата не разбират последствията от преминаване на границата. Дали детето е на 3 или на 18 често няма значение. Те си мислят "Защо не ми позволяват да правя това? Мога да се справя, само да ме оставят на мира." Ако се впуснете в обяснения, децата просто оглушават. Вие сте родителят и вашата работа е да опазите детето живо и здраво. Ако това е начина, тази граница не бива да бъде прекрачвана. Точка.
Планирайте.
Не чакайте да се случи нещо нежелано преди да поставите поредната граница. Помислете в каква среда желаете да расте вашето дете и се опитайте да я създадете чрез своите правила.
Последствия и награди.
Последствията са средство за запазване на границата. Наградите използваме, за да поддържаме духа и очакванията високи. Предварително трябва да помислите какви последствия ще има нарушаването на правилото и какви награди ще има за поощрение.
Помнете, че децата не престъпват границите, защото са деца. Правят го, защото са хора. И като такива имат нужда да се стремят към хоризонта.
Добро и лошо.
Децата не са възрастни. Не го забравяйте. Те възприемат информацията и средата по-различно. Не могат да различат добро и лошо толкова ясно, колкото на нас ни се иска. Особено в състояние на страх или стрес, чуството им кое е добро и кое не, е загубено. Задача на родителя е да изгради у детето усщане за добро-лошо и правилно-неправилно.
Възприемане на доброто поведение.
С поставянето на граници вие помагате на детето да възприеме добър модел на поведение. Сложете граница като кажете "не" и обясните защо. После изложете какви ще са последствията, ако поведението продължи. Следващият път, когато поведението се повтори, приложете последствията. В идеалния случай детето ще се научи да претегля ползи-щети и така само ще започне да си поставя граници.
Не забравяйте, че възрастинте също трябва да спазват определени граници. Децата виждат и подражават на това, което правите и често възприемат границите, които сте си поставили, като свои собствени. Ако ние не спазваме собствените си правила и прекрачваме границите, тогава в глевите на децата ни настъпва рълен хаос за това кое е правилно и кое не.
Границите дават сигурност на децата.
Важно е да знаем, че дори когато детето се опълчва срещу определено правило, същото го кара да се чуства по-сигурно в света. Много родители се страхуват да налагат правила, защото детето им няма да ги обича. Те никога не казват "не" или го изиричат с недостатъчно твърд тон. Те не искат да притесняват детето си, но всъщност му правят лоша услуга.
Ако детето иска да говори с вас за правилата, седнете и го изслушайте. После вземете заедно решение дали и как да промените досегашните граници.
Помнете, че детето ще ви обича, въпреки че му поставяте граници, а може би и точно заради това.
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Преди всичко трябва да сме наясно, че е в природата на всяко нормално дете да пробва докъде стигат вашите нерви и търпение и колко далеч може да стигне, нарушавайки правилата. Това е част от развитието му като личност. Проблем има, когато родителите се чустват "лоши", когато се налага да слагат граници. Също и когато децата не знаят как да преговарят за промяна на правилата и проявяват своеволие.
Когато решим да поставим определена граница в живота на детето трябва да си отговорим на два въпроса:
1. Готово ли е детето да понесе тази отговорност?
2. Аз, като родител, готов ли съм да справя с последствията?
Да налагаш правила не е лесно. Някои родители се увличат и се превръщат в надзиратели, други просто не знаят къде да поставят чертата.
Ето няколко правила, които ще ви помогнат да изпълнявате родителската си роля малко по-ефективно.
Определете точно къде е границата.
Вие като родител трябва да определите в коя точка нещата спират да бъдат полезни/забавни и се превъщат в опасни/несигурни. Когато децата ни са малки, ние поставяме тези граници почти инстиктивно, но с всяка изминала година това става все по-трудно.
Децата не разбират последствията от преминаване на границата. Дали детето е на 3 или на 18 често няма значение. Те си мислят "Защо не ми позволяват да правя това? Мога да се справя, само да ме оставят на мира." Ако се впуснете в обяснения, децата просто оглушават. Вие сте родителят и вашата работа е да опазите детето живо и здраво. Ако това е начина, тази граница не бива да бъде прекрачвана. Точка.
Планирайте.
Не чакайте да се случи нещо нежелано преди да поставите поредната граница. Помислете в каква среда желаете да расте вашето дете и се опитайте да я създадете чрез своите правила.
Последствия и награди.
Последствията са средство за запазване на границата. Наградите използваме, за да поддържаме духа и очакванията високи. Предварително трябва да помислите какви последствия ще има нарушаването на правилото и какви награди ще има за поощрение.
Помнете, че децата не престъпват границите, защото са деца. Правят го, защото са хора. И като такива имат нужда да се стремят към хоризонта.
Добро и лошо.
Децата не са възрастни. Не го забравяйте. Те възприемат информацията и средата по-различно. Не могат да различат добро и лошо толкова ясно, колкото на нас ни се иска. Особено в състояние на страх или стрес, чуството им кое е добро и кое не, е загубено. Задача на родителя е да изгради у детето усщане за добро-лошо и правилно-неправилно.
Възприемане на доброто поведение.
С поставянето на граници вие помагате на детето да възприеме добър модел на поведение. Сложете граница като кажете "не" и обясните защо. После изложете какви ще са последствията, ако поведението продължи. Следващият път, когато поведението се повтори, приложете последствията. В идеалния случай детето ще се научи да претегля ползи-щети и така само ще започне да си поставя граници.
Не забравяйте, че възрастинте също трябва да спазват определени граници. Децата виждат и подражават на това, което правите и често възприемат границите, които сте си поставили, като свои собствени. Ако ние не спазваме собствените си правила и прекрачваме границите, тогава в глевите на децата ни настъпва рълен хаос за това кое е правилно и кое не.
Границите дават сигурност на децата.
Важно е да знаем, че дори когато детето се опълчва срещу определено правило, същото го кара да се чуства по-сигурно в света. Много родители се страхуват да налагат правила, защото детето им няма да ги обича. Те никога не казват "не" или го изиричат с недостатъчно твърд тон. Те не искат да притесняват детето си, но всъщност му правят лоша услуга.
Ако детето иска да говори с вас за правилата, седнете и го изслушайте. После вземете заедно решение дали и как да промените досегашните граници.
Помнете, че детето ще ви обича, въпреки че му поставяте граници, а може би и точно заради това.
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
