Смъртта не е нещо, което се приема лесно. Загубата на близък приятел, роднина, член на семейството не е нещо, с което се свиква просто ей така. Това се отнася за зрелите, големите, възрастните. А какво се случва с децата? Какво се върти в техните главички? Как те разбират и приемат смъртта? Истината е, че децата приемат смъртта така, както възрастните им обяснят, че трябва да я приемат. Защото децата са по-объркани от възрастните по отношение на загубата на човек. При децата въпросите „Защо?”, на които няма как да се отговори, са много повече. А възрастните са тези, които трябва да отговорят на въпросите, да обяснят, да помогнат.
Няма универсален начин, за да се обясни на един малчуган какво е смъртта и какво се случва след нея. Защото всяко дете се развива различно в емоционален план и възприятието за света на всяко е различно.

Първият сблъсък със смъртта

Всъщност, децата се сблъскват със смъртта много преди човек от обкръжението им да почине. Те виждат умрели птичи, умрели насекоми и други животни. Те дори срещат смъртта в приказките, в анимационните филмчета, дори в песнички.

Да говорим за смъртта или не

Много родители избягват да говорят за смъртта с децата си. Защото това не е тема, която поражда положителни емоции, а и никой няма желание да натоварва детето си. Но нежелението на родителя да говори за нея, възпира детето да зададе своите въпроси. То си мисли, че след като родителите му не желаят да говорят за нея, тя е нещо много, много страшно и у него се насажда ужас. От друга страна, защо пък трябва на детето да се говори за нещо, с което то може да се сблъска едва в зрялата си възраст? За това трябва да се търси баланс. Тоест ако детето зададе въпрос, свързан със смъртта, да му се отговори - отговорът да е ясен и точен, детето да бъде изслушвано и да бъде подтиквано да споделя чувствата си.

Възрастта

До 5-6 годишна възраст децата приемат света много буквално. Това означава, че ако се наложи да обясните на детето смъртта преди то да е навършило тази възраст, трябва да го направите с ясни и точни думи. След тази възраст децата започват да приемат околния свят и случващото се много по-различно. Усещането им за света също е променено. Ако до предучилищна възраст на детето не му се случи да се сблъска със смъртта на близък човек, може да му обясните за смъртта на птичките и пеперудите, например. Така то ще е запознато с тази неприятна тема и ако в последствие почине близък то ще е подготвено и ще приеме случващото се много по-лесно.

Обяснението

Ако човекът е починал от естествена смърт, обяснете на детето, че когато човек остарее, организмът му вече не работи много добре и лекарите не винаги могат да помогнат. Ако смъртта е настъпила при злополука, обяснете с прости думи какво се е случило. Например:” Не е носел каска и когато е паднал от мотора, си е ударил главата” или „ Сърчицето на дядо беше много старо и спря да работи”. Използването на евфемизми не е подходящо. Да кажете на детето, че починалият е отлетял или заспал много дълбоко, няма да помогне. Това може само да породи страх у детето да заспи например, защото ще си мисли, че когато заспи и то ще умре.

Въпросите

След всичко това, идва ред на безкрайните въпроси. Трудната задача да отговори естествено се пада на родителя. „А ти ще умреш ли?”, „Какво се случва след като човек умре?”. Въпросите са от този вид. Просто отговаряйте искрено. Обяснете, че скоро не очаквате да умрете, че не знаете какво се случва след като човек умре, че нямате отговор на този въпрос.

Погребението

Някои психолози съветват детето да бъде заведено на погребението. Но надали някой родител ще се съгласи с това. Погребението е един много тежък момент дори за нас, възрастните. Така че със сигурност е и нещо, което можем да спестим на детето. По-добре е детето да запомни починалия такъв, какъвто го е видял при последната им среща или така, както е изглеждал на снимки.

И нека си пожелаем по-рядко да се срещаме със смъртта.

Пънар Кязим-Зинал







Фен ли си на страницата ни във Facebook?