Имаш ли дете – нямаш сърце,
което да живее в твоето тяло, защото постоянно е с детето ти.
Любовта към малкото човече не може да се сравни по сила с никое чувство ... Отглеждането и възпитанието носи море от притеснения, тревоги, колебания и океан от радостни емоции … И колкото и да се стремиш да плуваш уверено – това няма да се получи, понеже ти не си смел, обветрен моряк, а само една крехка и млада жена, доброволно попаднала в „окото ” на бурята.
Една поговорка дава съвет: „Дръж се с детето до седем години като с цар, от седем до петнайсет – като със слуга, а от петнайсет нататък – като с приятел!”. Въпросът е дали този разглезен цар, който по-късно е станал експлоатиран слуга няма да бъде раздвоена личност като приятел ? Откъде да знае дали всичко му е разрешено или и той има отговорности и задължения? Малкото царче не ги разбира тези неща, ние също – нали за първи път се грижим за някой и го възпитаваме...Въобще не сме застраховани от грешки и неуспехи...Още повече, че една мъдра мисъл казва: „Възпитанието на детето започва тридесет години преди неговото раждане.” Нас толкова добре ли ни възпитаха, че ние да сме безупречните родители?...
Когато държах в ръце току-що роденото си дете, се тревожех за пъпчето, за коликите, за бъдещите зъбки, за стомахчето, за петичките....без да знам, че доста по-късно ще разбера колко по-тревожно е, че мобилният телефон няма обхват на любимия му еко плаж ...Но докато бълбуках в ежедневните грижи около новороденото, търсех съвет и помощ от д-р Спок. Четейки задълбочено, попаднах на едно изречение, което почти избродирах на знамето на майчинството си: „Добрият родител е смелият родител!”, забележете – „смелият”, не го доближавайте по смисъл до „нехайния” и „безотговорния”. Смелият родител не се паникьосва от дреболиите /леката хрема не е болка за умиране/, знае как да постъпи в критична ситуация /колко деца са си „чупили” главите/, не вика на уплашеното дете /всеки е падал от катерушката/.
Защо ви ги казвам тези неща? Може би питам и вас, и себе си има ли „правилен” начин да отглеждаме детето си? Дали ако сме много строги, ще успеем да изградим чувство за ред и дисциплина, но ще пропуснем нещо в емоционалното развитие?
Едно дете на приятели грабна цялото ми възхищение, когато си подреждаше само стаята. Майка му влезе и поиска да го целуне, но то отговори много сериозно: „Сега нямам време за целувки – разтребвам.” Че колко време отнема една целувка? ...
Дали ако сме много свобододаващи, няма да пропуснем отговорността и съвестността? Самата аз срещах затруднения с порядъка във времето и пространството. Помолих сина си да ляга, защото вече беше време. Той не искаше, но не можеше и да се разплаче, само повтаряше с горест : „Ще ти се наложи да гледаш сълзи!” Много добре знаеше, че тази заплаха ще ме трогне, защото така не исках да гледам сълзите на децата си, че понякога несъзнателно и необосновано отстъпвах.
Бъдете сигурни – все нещо ще пропуснем ... Защото идеални хора няма, идеални родители – също ...
Отдавна е отминало времето, в което са се слушали само съветите на по-възрастните, отдавна техният опит не ражда само неоспорими истини. В нашата съвременност източниците на информация са толкова много и разнообразни, че от нас се иска само да формулираме въпроса или проблема, за да получим отговора. Като бонус ще има и илюстрация...
Днес не е нужно да варите семенца от анасон против коликите – в аптеката има ефикасно сиропче. Не е нужно да приготвяте отвари за болезнените венци – в аптеката има мехлемче за облекчаване на болката от растящите зъбки. Не е нужно да питате майка си, свекърва си и баба си за това и онова – имате си интернет, имате многообразие от списания и специализирана литература ...
За толкова неща има готови отговори и предписания ...
И за толкова – няма...
Строго ли възпитавате децата си? Или като мен – фриволно и весело? И вие ... и аз сгрешихме ... Истината е някъде по средата – между вашата и моята! Но и вие, и аз обичаме тези малки демончета и ангелчета – нашите деца ...
Аз имам четири сърца, но от дълго време нито едно не е в моето тяло ... то е с децата ми.
автор Силвия Димитрова
Любовта към малкото човече не може да се сравни по сила с никое чувство ... Отглеждането и възпитанието носи море от притеснения, тревоги, колебания и океан от радостни емоции … И колкото и да се стремиш да плуваш уверено – това няма да се получи, понеже ти не си смел, обветрен моряк, а само една крехка и млада жена, доброволно попаднала в „окото ” на бурята.
Една поговорка дава съвет: „Дръж се с детето до седем години като с цар, от седем до петнайсет – като със слуга, а от петнайсет нататък – като с приятел!”. Въпросът е дали този разглезен цар, който по-късно е станал експлоатиран слуга няма да бъде раздвоена личност като приятел ? Откъде да знае дали всичко му е разрешено или и той има отговорности и задължения? Малкото царче не ги разбира тези неща, ние също – нали за първи път се грижим за някой и го възпитаваме...Въобще не сме застраховани от грешки и неуспехи...Още повече, че една мъдра мисъл казва: „Възпитанието на детето започва тридесет години преди неговото раждане.” Нас толкова добре ли ни възпитаха, че ние да сме безупречните родители?...
Когато държах в ръце току-що роденото си дете, се тревожех за пъпчето, за коликите, за бъдещите зъбки, за стомахчето, за петичките....без да знам, че доста по-късно ще разбера колко по-тревожно е, че мобилният телефон няма обхват на любимия му еко плаж ...Но докато бълбуках в ежедневните грижи около новороденото, търсех съвет и помощ от д-р Спок. Четейки задълбочено, попаднах на едно изречение, което почти избродирах на знамето на майчинството си: „Добрият родител е смелият родител!”, забележете – „смелият”, не го доближавайте по смисъл до „нехайния” и „безотговорния”. Смелият родител не се паникьосва от дреболиите /леката хрема не е болка за умиране/, знае как да постъпи в критична ситуация /колко деца са си „чупили” главите/, не вика на уплашеното дете /всеки е падал от катерушката/.
Защо ви ги казвам тези неща? Може би питам и вас, и себе си има ли „правилен” начин да отглеждаме детето си? Дали ако сме много строги, ще успеем да изградим чувство за ред и дисциплина, но ще пропуснем нещо в емоционалното развитие?
Едно дете на приятели грабна цялото ми възхищение, когато си подреждаше само стаята. Майка му влезе и поиска да го целуне, но то отговори много сериозно: „Сега нямам време за целувки – разтребвам.” Че колко време отнема една целувка? ...
Дали ако сме много свобододаващи, няма да пропуснем отговорността и съвестността? Самата аз срещах затруднения с порядъка във времето и пространството. Помолих сина си да ляга, защото вече беше време. Той не искаше, но не можеше и да се разплаче, само повтаряше с горест : „Ще ти се наложи да гледаш сълзи!” Много добре знаеше, че тази заплаха ще ме трогне, защото така не исках да гледам сълзите на децата си, че понякога несъзнателно и необосновано отстъпвах.
Бъдете сигурни – все нещо ще пропуснем ... Защото идеални хора няма, идеални родители – също ...
Отдавна е отминало времето, в което са се слушали само съветите на по-възрастните, отдавна техният опит не ражда само неоспорими истини. В нашата съвременност източниците на информация са толкова много и разнообразни, че от нас се иска само да формулираме въпроса или проблема, за да получим отговора. Като бонус ще има и илюстрация...
Днес не е нужно да варите семенца от анасон против коликите – в аптеката има ефикасно сиропче. Не е нужно да приготвяте отвари за болезнените венци – в аптеката има мехлемче за облекчаване на болката от растящите зъбки. Не е нужно да питате майка си, свекърва си и баба си за това и онова – имате си интернет, имате многообразие от списания и специализирана литература ...
За толкова неща има готови отговори и предписания ...
И за толкова – няма...
Строго ли възпитавате децата си? Или като мен – фриволно и весело? И вие ... и аз сгрешихме ... Истината е някъде по средата – между вашата и моята! Но и вие, и аз обичаме тези малки демончета и ангелчета – нашите деца ...
Аз имам четири сърца, но от дълго време нито едно не е в моето тяло ... то е с децата ми.
автор Силвия Димитрова
