Изяж сладоледа, за да получиш спанак за награда
В една детска градина направили експеримент, като на група деца казали, че ако си изядат сладоледа, за десерт ще получат спанак. На друга групичка обещали награда сладолед, ако си хапнат спанака.
Резултатът наистина бил интересен – първото ястие било по-нежелано, неговото унищожаване било по-мудно и се провеждало единствено в името на обещаното лакомство. Посоченият пример е достатъчен, за да ни убеди, че можем умело да въздействаме върху децата си по отношение на храненето им ( а и не само...). Можем да превърнем полезното във вкусно и желано.
За спанака се сетих, защото това беше първата ми асоциация със «зелено» и «полезно» (Попай морякът би ме подкрепил.....)
Другата, породила се асоциация от двете думи, беше грах. Яденето му може да се превърне в забавна игра, когато грахчетата се поднесат сварени и изчезват с огромна скорост в детската уста, щастливо усмихната и радостно ломотеща: “бони, бони”. В някакъв момент чаровницата Пипи дългото чорапче може да разколебае любовта към тази храна, но то ще е за кратко....Нейната ненавист към пихтиестата грахова супа може и да не отблъсне нашето ангелче, ако то е здраво привързано към резедавичкото ястие.
Наивно е да смятаме, че ще можем да опазим децата си от съблазънта, която пораждат шоколадовите яйца, пухкавите кексчета с пълнеж, мазничкият чипс, сладко шумящата кока-кола. Тук любителят на “пресладък” прашец - Карлсон, който живее на покрива би се съгласил с мен....
Странно е, че когато става дума за био, еко, органик първо се сещаме за храната. Ето – и аз не направих изключение. Замислих се за полезната храна, а не за цялостния природосъобразен, “зелен” начин на живот....Може би, ръководена от поговорката
“Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа кой си”
считам, че храненето и начинът на живот са дълбоко свързани. Да сте видели любител на кроасанчетата, пърженото и панираното, газираните напитки и шоколадово-сметановите торти да тича, да спортува, да се движи енергично, да има стройна, стегната фигура?!
При децата се забелязва същото – тези, които си хапват ситичко сладко, мазно, обогатено с консерванти все по-малко имат желание да са двигателно актвини. Те с ленива радост прекарват часове наред пред монитора на компютъра или телевизора....
Психолозите знаят, че корените на любовта към определена храна са в детството или в което и да е друго щастливо време, когато определени храни са се асоциирали с радост, награда или чувство за сигурност. Затова в основата на хранителната зависимост лежи не само физиологическата потребност от конкретен хранителен продукт, колкото желанието да си върнем най-добрите моменти от живота, смята психологът Владимир Есаулов.
Твърде много място отделих на вълненията, продиктувани от вкусовите рецептори. А децата ни могат да определят своята “зеленост” и чрез обонянието си, допира, зрителния контакт, слуха си. Не е необходимо да живеят като Робинзон Крузо в единение с природата и в нейно подчинение .
Резултатът наистина бил интересен – първото ястие било по-нежелано, неговото унищожаване било по-мудно и се провеждало единствено в името на обещаното лакомство. Посоченият пример е достатъчен, за да ни убеди, че можем умело да въздействаме върху децата си по отношение на храненето им ( а и не само...). Можем да превърнем полезното във вкусно и желано.
За спанака се сетих, защото това беше първата ми асоциация със «зелено» и «полезно» (Попай морякът би ме подкрепил.....)
Другата, породила се асоциация от двете думи, беше грах. Яденето му може да се превърне в забавна игра, когато грахчетата се поднесат сварени и изчезват с огромна скорост в детската уста, щастливо усмихната и радостно ломотеща: “бони, бони”. В някакъв момент чаровницата Пипи дългото чорапче може да разколебае любовта към тази храна, но то ще е за кратко....Нейната ненавист към пихтиестата грахова супа може и да не отблъсне нашето ангелче, ако то е здраво привързано към резедавичкото ястие.
Наивно е да смятаме, че ще можем да опазим децата си от съблазънта, която пораждат шоколадовите яйца, пухкавите кексчета с пълнеж, мазничкият чипс, сладко шумящата кока-кола. Тук любителят на “пресладък” прашец - Карлсон, който живее на покрива би се съгласил с мен....
Странно е, че когато става дума за био, еко, органик първо се сещаме за храната. Ето – и аз не направих изключение. Замислих се за полезната храна, а не за цялостния природосъобразен, “зелен” начин на живот....Може би, ръководена от поговорката
“Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа кой си”
считам, че храненето и начинът на живот са дълбоко свързани. Да сте видели любител на кроасанчетата, пърженото и панираното, газираните напитки и шоколадово-сметановите торти да тича, да спортува, да се движи енергично, да има стройна, стегната фигура?!
При децата се забелязва същото – тези, които си хапват ситичко сладко, мазно, обогатено с консерванти все по-малко имат желание да са двигателно актвини. Те с ленива радост прекарват часове наред пред монитора на компютъра или телевизора....
Психолозите знаят, че корените на любовта към определена храна са в детството или в което и да е друго щастливо време, когато определени храни са се асоциирали с радост, награда или чувство за сигурност. Затова в основата на хранителната зависимост лежи не само физиологическата потребност от конкретен хранителен продукт, колкото желанието да си върнем най-добрите моменти от живота, смята психологът Владимир Есаулов.
Твърде много място отделих на вълненията, продиктувани от вкусовите рецептори. А децата ни могат да определят своята “зеленост” и чрез обонянието си, допира, зрителния контакт, слуха си. Не е необходимо да живеят като Робинзон Крузо в единение с природата и в нейно подчинение .
Достатъчно е да напускат често градската среда, в която живеят, и да общуват пълноценно с природата. А за това няма да помогнат вълшебни сили. И най-добрите проекти, концепции, практики няма да дадат резултат, ако детето не е възпитано с потребността да бъде “зелено”.
От родителите и учителите в най-голяма степен зависи да не се казва на децата : “Още си “зелен”, за да бъдеш “зелен.”
Ако преди десетилетия хората търпеливо живееха в селата, за да осъществят по-късно мечтата си да обитават големия град, днес със сигурност привлекателността на малките селища сред красива природа расте.
Спокойно можем да казваме на децата си: “Поживей малко в града, а за награда - ще отидеш на село.”
автор Силвия Димитрова
От родителите и учителите в най-голяма степен зависи да не се казва на децата : “Още си “зелен”, за да бъдеш “зелен.”
Ако преди десетилетия хората търпеливо живееха в селата, за да осъществят по-късно мечтата си да обитават големия град, днес със сигурност привлекателността на малките селища сред красива природа расте.
Спокойно можем да казваме на децата си: “Поживей малко в града, а за награда - ще отидеш на село.”
автор Силвия Димитрова
