„Зеленото мислене” започва от вкъщи
Свикнали сме да мислим за опазването на околната среда като за дело на цялото човечество. Нещо, което не зависи от мен, теб, отделния човек. Като нещо, за което се грижат богатите държави по разни международни форуми със съмнителни и мъгляви решения. В крайна сметка – неефективни, каквото е и опазването на природата. Така примиренчески мислим и... грешим. Опазването на околната среда започва там, където започва всичко – в семейството. Има толкова неща, на които като родители учим децата – да ходят, да говорят, да се хранят сами, да поддържат лична хигиена, после поотдаваме грижите на яслата, градината и училището. С които често бързо си измиваме ръцете за нашата несвършена работа. Всъщност „зеленото възпитание” си Е възпитание, а за това отговаряме единствено ние, родителите.
Усещането за ред и порядък в малкия човек започва с хигиената и реда, които ние поддържаме около него. Когато ние чистим дома, нека да дадем някоя неупотребявана все още гъба или кърпа и да помага и то, на повечето деца тази дейност много се услажда. Когато изхвърляме боклука, да го вземем с нас и пътьом да му обясним как и къде се събира той. Гледката на камиона за смет е истинско тържество за очите на малките.
Малко по малко, когато то започва да разбира и да се интересува, да му обясним, че за боклука има определени места, на които задължително се изхвърлят кърпички, обвивки от дъвки, обелка от банан. Забелязала съм, че много родители старателно отбягват запознанството на детето с коша за боклук. Да, мръсен е, но ние сме наблизо с цялото налично въоръжение – мокри кърпи, гел-дезинфектант. Нека да свикне с коша, само да изхвърля собствените си боклуци, когато е вкъщи или играем в парка. Това е отговорно дело и заслужава похвала и награда. Когато си тръгваме от парк задължително се оглеждаме, дали не сме забравили нещо, чието място не е там. Вкъщи можем да си направим игра: „ Кое от какво е направено – стъкло, пластмаса, метал, хартия и био отпадък”. Така то ще свикне да разделя предметите в групи, което е безценно за разделното изхвърляне на боклуците.
Обикновено в градската среда кошчетата за боклук липсват или са разбити, защо да не си носим една торбичка, в която да събираме боклуците си, докато намерим контейнер за отпадъци? Няма да се натоварим особено, а така детето само ще види колко боклуци се събират, ей-така, между другото.
Когато детето е по-голямо, в училищната възраст, можем смело да провеждаме по-обстойни лекции, в непринудена обстановка. Нека да обясним за разделното събиране на боклуци, за последващата обработка на отпадъците, рециклирането. За пестенето на водата и електричеството, то не е само да плащаме по-ниски сметки, а да не обременяваме Земята.
Ако имаме съмишленици съседи или приятели, можем да си спретнем една чистка край блока или в квартала. В случай, че няма да изобретим лекарство против рака в някоя съботна сутрин, може да се пожертваме. И коледното си дърво да засадим заедно, и други дървета. Последвалият успех се възнаграждава с почерпка, похвалата във всички възрасти е прекрасен стимул.
Не можем да възпитаваме „зелено” децата си, без ние да сме екологично настроени, личният пример е най- положителния възпитателен подход. Да даваме съвети, които ние не спазваме, е лицемерно и в никакъв случай резултатно. Не можем да говорим против найлоновите торбички, а за едни носни кърпички да искаме торбичка, вместо да си носим пазарска торба. „Зеленото възпитание” е формиране начин на мислене, осъзнаването, че всички сме част от едно цяло и макар и неблагодарни за чудесата, с които сме благословени, никога не е късно да променим нещо. И всичко започва с нас – родителите на бъдещето, събрано в две усмихнати очички.
автор Цветослава Цанева
Усещането за ред и порядък в малкия човек започва с хигиената и реда, които ние поддържаме около него. Когато ние чистим дома, нека да дадем някоя неупотребявана все още гъба или кърпа и да помага и то, на повечето деца тази дейност много се услажда. Когато изхвърляме боклука, да го вземем с нас и пътьом да му обясним как и къде се събира той. Гледката на камиона за смет е истинско тържество за очите на малките.
Малко по малко, когато то започва да разбира и да се интересува, да му обясним, че за боклука има определени места, на които задължително се изхвърлят кърпички, обвивки от дъвки, обелка от банан. Забелязала съм, че много родители старателно отбягват запознанството на детето с коша за боклук. Да, мръсен е, но ние сме наблизо с цялото налично въоръжение – мокри кърпи, гел-дезинфектант. Нека да свикне с коша, само да изхвърля собствените си боклуци, когато е вкъщи или играем в парка. Това е отговорно дело и заслужава похвала и награда. Когато си тръгваме от парк задължително се оглеждаме, дали не сме забравили нещо, чието място не е там. Вкъщи можем да си направим игра: „ Кое от какво е направено – стъкло, пластмаса, метал, хартия и био отпадък”. Така то ще свикне да разделя предметите в групи, което е безценно за разделното изхвърляне на боклуците.
Обикновено в градската среда кошчетата за боклук липсват или са разбити, защо да не си носим една торбичка, в която да събираме боклуците си, докато намерим контейнер за отпадъци? Няма да се натоварим особено, а така детето само ще види колко боклуци се събират, ей-така, между другото.
Когато детето е по-голямо, в училищната възраст, можем смело да провеждаме по-обстойни лекции, в непринудена обстановка. Нека да обясним за разделното събиране на боклуци, за последващата обработка на отпадъците, рециклирането. За пестенето на водата и електричеството, то не е само да плащаме по-ниски сметки, а да не обременяваме Земята.
Ако имаме съмишленици съседи или приятели, можем да си спретнем една чистка край блока или в квартала. В случай, че няма да изобретим лекарство против рака в някоя съботна сутрин, може да се пожертваме. И коледното си дърво да засадим заедно, и други дървета. Последвалият успех се възнаграждава с почерпка, похвалата във всички възрасти е прекрасен стимул.
Не можем да възпитаваме „зелено” децата си, без ние да сме екологично настроени, личният пример е най- положителния възпитателен подход. Да даваме съвети, които ние не спазваме, е лицемерно и в никакъв случай резултатно. Не можем да говорим против найлоновите торбички, а за едни носни кърпички да искаме торбичка, вместо да си носим пазарска торба. „Зеленото възпитание” е формиране начин на мислене, осъзнаването, че всички сме част от едно цяло и макар и неблагодарни за чудесата, с които сме благословени, никога не е късно да променим нещо. И всичко започва с нас – родителите на бъдещето, събрано в две усмихнати очички.
автор Цветослава Цанева
