Аутизъм при децата
До преди няколко години малко от нас бяха чували за аутизма. Често деца с аутизъм биваха слагани в категориите „лудост”, „бавно развитие”, „психически отклонения”. Днес за голяма радост на хората с диагноза „аутизъм” и на техните семейства, светът е по-добре запознат с болестта, хората са по-толерантни към болните и животът на аутистите е по-лек.
Но това, че сме чували за аутизма не означава, че го разбираме. Официалната дефиниция на „аутизъм” според Уикипедия е: „....усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят”.
Когато обаче се наложи ние самите да се сблъскаме с аутизма или нашите деца започнат да общуват с деца аутисти, думи като „самоизолиране”, „засяга развитието на мозъка”, „психично заболяване” не са достатъчни за да ни помогнат да разберем децата аутисти и в повечето случаи ни дават грешна информация. Защото децата аутисти не са (само) психично болни със засегнато развитие на мозъка, които се самоизолират, а са деца като нашите, които обаче имат по-различни нужди и виждат света по по-различен начин.
Как да си обясним и да обясним на децата си аутизъма? Избягвайки глупавите и тежки клишета, можем да определим аутизма просто като болест. И тъй като аутизмът обикновено се открива още от ранно детство, ще се съсредоточим върху аутизма при децата. Тази болест кара децата да приемат случващото се и заобикалящата среда по различен начин, пречи им да изразяват себе си свободно, подтиква ги постоянно да държат включен инстинкта си за самосъхранение, възпрепятства нормалните им контакти с други хора, а понякога дори създава проблеми при свързването на думи със значения и разбиране на реч. Тоест при аутизма мозъкът на детето изпитва трудност при тълкуването на звуци, гледки, миризми, чувства и усещания като цяло.
Но когато сме депресирани, стресирани, болни и нещастни не изпадаме ли всички ние в такава ситуация?
Какво причинява аутизма? Едно на всеки 150 деца е с диагноза аутизъм. В мозъка има милиарди нервни клетки, които имат израстъци, пренасящи информация от един неврон на друг. Чрез преноса на информация от израстъците човек може да чува, вижда, чувства, да се движи, да помни, да работи. При аутистите някои от израстъците не са развити достатъчно или да повредени. Но защо и как това се случва, специалистите все още не могат да открият.
Какви са признаците? Симптомите на аутизма варират в зависимост от детето. Някои от изброението по-долу са симптоми на аутизъм, но не е задължително ако се наблюдават при детето, то да е аутист.
Ако детето:
• До една годинка все още не може да сочи с пръст предмети
• До 16 месечна възраст не е започнало да говори
• Не отговаря на името си
• Губи социални или говорни умения
• Не осъществява зрителен контакт
• Не изразява чувства и емоции
• Не може да създаде приятелства
• Изпълнява едни и същи движения непрекъснато, в една и съща последователност
• При промяна на рутината и обкръжаваща среда то се разстройва
е по- добре да потърсите помощ.
Къде грешим в отношението си? Децата аутисти чувстват любов, щастие, мъка, болка. Така, както всеки човек чувства, така както всички деца чувстват. Единственият проблем е, че те не могат да изразят чувствата и усещанията си. И тук идва голямата ни грешка. След като не виждаме израз на тези чувства смятаме, че те не съществуват.
А как, когато дори не сме разбрали, че детето аутист е почувствало нещо, да реагираме и да помогнем? Когато не се опитваме да усетим със зрението, слуха, обонянието и допира, а със сърцето си.
Как се лекува аутизмът? За голямо съжаление аутизмът не се лекува. Но работата със специалист може да облекчи състоянието на детето аутист и да доведе до напредък, който да позволи на детето да живее нормален живот, без ограничения или лишения. Този процес продължава много дълго и една от предпоставките за успех е ранното започване на терапията.
А ние можем ли да помогнем? Разбира се. Човек има ли желание, винаги може да помогне. Не забравяйте, че в ръцете на възрастните е оставен целият свят и цялото бъдеще на едно дете.
Ето защо се опитайте да:
• Научите повече за самата болест. Не може да разберете и да се борите с нещо, което не познавате. Така че опознайте болестта.
• Разбирате какво възбужда реакциите на детето аутист. Какво го изнервя, както го прави неспокойно, какво го плаши?
• Старайте се да не шокирате детето със смяна на заобикалящите го вещи и цветове, избягвайте силната музика и шума, не повишавайте тон.
• Не търсете разликите между „нормалното” дете и детето аутист, а приемете особеностите на детето аутист. Радвайте се на малките успехи, приемайте неуспехите и бъдете търпеливи. Светът бил построен за седем дни. Това обаче не е доказано, така че нямате рекорд за покоряване.
• Осигурете на детето сигурна среда, в която то да се чувства защитено.
• Намерете начини да общувате с него, дори и това да са невербални начини. Дали ще общувате с картинки, със знаци с ръце, жестове, мимики или друго - няма значение. Важното е да има контакт.
• Ако сте родител на дете с аутизъм, обърнете се към специалист. Помощ може да намерите чрез сайтовете autismbulgaria.com , autism-bg.com , autism-bg.hit.bg , Фондация “Стъпка за невидимите деца на България” , Сдружение „Шарен клас".
Със сърцето си най-добре ще разберете децата аутисти, техните родителите и проблемите, които ги съпътстват ежедневно. Да си родител на дете аутист не е лесно, но не е и непосилно. Просто се искат двойно повече от всичко - търпение, старание, любов.
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
Но това, че сме чували за аутизма не означава, че го разбираме. Официалната дефиниция на „аутизъм” според Уикипедия е: „....усамотяване, самоизолиране. Аутизмът е психично заболяване, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят”.
Когато обаче се наложи ние самите да се сблъскаме с аутизма или нашите деца започнат да общуват с деца аутисти, думи като „самоизолиране”, „засяга развитието на мозъка”, „психично заболяване” не са достатъчни за да ни помогнат да разберем децата аутисти и в повечето случаи ни дават грешна информация. Защото децата аутисти не са (само) психично болни със засегнато развитие на мозъка, които се самоизолират, а са деца като нашите, които обаче имат по-различни нужди и виждат света по по-различен начин.
Как да си обясним и да обясним на децата си аутизъма? Избягвайки глупавите и тежки клишета, можем да определим аутизма просто като болест. И тъй като аутизмът обикновено се открива още от ранно детство, ще се съсредоточим върху аутизма при децата. Тази болест кара децата да приемат случващото се и заобикалящата среда по различен начин, пречи им да изразяват себе си свободно, подтиква ги постоянно да държат включен инстинкта си за самосъхранение, възпрепятства нормалните им контакти с други хора, а понякога дори създава проблеми при свързването на думи със значения и разбиране на реч. Тоест при аутизма мозъкът на детето изпитва трудност при тълкуването на звуци, гледки, миризми, чувства и усещания като цяло.
Но когато сме депресирани, стресирани, болни и нещастни не изпадаме ли всички ние в такава ситуация?
Какво причинява аутизма? Едно на всеки 150 деца е с диагноза аутизъм. В мозъка има милиарди нервни клетки, които имат израстъци, пренасящи информация от един неврон на друг. Чрез преноса на информация от израстъците човек може да чува, вижда, чувства, да се движи, да помни, да работи. При аутистите някои от израстъците не са развити достатъчно или да повредени. Но защо и как това се случва, специалистите все още не могат да открият.
Какви са признаците? Симптомите на аутизма варират в зависимост от детето. Някои от изброението по-долу са симптоми на аутизъм, но не е задължително ако се наблюдават при детето, то да е аутист.
Ако детето:
• До една годинка все още не може да сочи с пръст предмети
• До 16 месечна възраст не е започнало да говори
• Не отговаря на името си
• Губи социални или говорни умения
• Не осъществява зрителен контакт
• Не изразява чувства и емоции
• Не може да създаде приятелства
• Изпълнява едни и същи движения непрекъснато, в една и съща последователност
• При промяна на рутината и обкръжаваща среда то се разстройва
е по- добре да потърсите помощ.
Къде грешим в отношението си? Децата аутисти чувстват любов, щастие, мъка, болка. Така, както всеки човек чувства, така както всички деца чувстват. Единственият проблем е, че те не могат да изразят чувствата и усещанията си. И тук идва голямата ни грешка. След като не виждаме израз на тези чувства смятаме, че те не съществуват.
А как, когато дори не сме разбрали, че детето аутист е почувствало нещо, да реагираме и да помогнем? Когато не се опитваме да усетим със зрението, слуха, обонянието и допира, а със сърцето си.
Как се лекува аутизмът? За голямо съжаление аутизмът не се лекува. Но работата със специалист може да облекчи състоянието на детето аутист и да доведе до напредък, който да позволи на детето да живее нормален живот, без ограничения или лишения. Този процес продължава много дълго и една от предпоставките за успех е ранното започване на терапията.
А ние можем ли да помогнем? Разбира се. Човек има ли желание, винаги може да помогне. Не забравяйте, че в ръцете на възрастните е оставен целият свят и цялото бъдеще на едно дете.
Ето защо се опитайте да:
• Научите повече за самата болест. Не може да разберете и да се борите с нещо, което не познавате. Така че опознайте болестта.
• Разбирате какво възбужда реакциите на детето аутист. Какво го изнервя, както го прави неспокойно, какво го плаши?
• Старайте се да не шокирате детето със смяна на заобикалящите го вещи и цветове, избягвайте силната музика и шума, не повишавайте тон.
• Не търсете разликите между „нормалното” дете и детето аутист, а приемете особеностите на детето аутист. Радвайте се на малките успехи, приемайте неуспехите и бъдете търпеливи. Светът бил построен за седем дни. Това обаче не е доказано, така че нямате рекорд за покоряване.
• Осигурете на детето сигурна среда, в която то да се чувства защитено.
• Намерете начини да общувате с него, дори и това да са невербални начини. Дали ще общувате с картинки, със знаци с ръце, жестове, мимики или друго - няма значение. Важното е да има контакт.
• Ако сте родител на дете с аутизъм, обърнете се към специалист. Помощ може да намерите чрез сайтовете autismbulgaria.com , autism-bg.com , autism-bg.hit.bg , Фондация “Стъпка за невидимите деца на България” , Сдружение „Шарен клас".
Със сърцето си най-добре ще разберете децата аутисти, техните родителите и проблемите, които ги съпътстват ежедневно. Да си родител на дете аутист не е лесно, но не е и непосилно. Просто се искат двойно повече от всичко - търпение, старание, любов.
Пънар Кязим-Зинал
Фен ли си на страницата ни във Facebook?
