През горичка, през пътечка
Катето върви сама
и си мисли: - Кумчо-Вълчо
дали си е у дома?

Че гората му е къща,
ала той е все на път:
може нявга да го срещне
някъде на кръстопът.

Да го срещне ще му каже:
- Кумчо-Вълчо, добър ден!
Тъй я учат татко, мама,
Тъй я учат всеки ден.

А пък Вълчо ще отвърне:
- Мило Кате, добър ден!
Как се радвам, как се радвам,
че на гости си у мен!

-Кумчо-Вълчо, ще му каже
Катето отново пак:
- татко има дълга пушка
дълга до небето чак.

Като гръмне татко с нея,
цялата земя кънти
хич не идвай, Кумчо-Вълчо,
до селото близо ти.

- Тъй ли, тъй ли, мило Кате?
Е, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука
във гората всеки ден.

А пък зъбите си точи
и очите му лъщят!
- Сбогом, сбогом, съпо Кате,
ще се видим други път!