С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
Седнал на леглото меко
той с прозявка гледа как
във гората леко леко
пада пухкавият сняг.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
Щом гората в сън заглъхне
казват "трябва да се спи"
Чак кога южняк полъхне
този сняг ще се стопи.
И с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
Вън за мене няма вече
ни разходки ни игри".
С бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
Хапнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.