Зайко беше срамежлив, срамежлив и мълчалив. И когато в утрин синя влезе в Горската градина, той пристъпи тих, смутен, без да каже добър ден.
А учителка насреща с обич нежна го посреща. Майка Зайка го остави – той от мъка се задави:
-Запишете тук и мама, да си бъдем с нея двама...
Влезе в стаята тогава, а пък вътре – шум и врява! Ежко скача ръченица! Мечо дава му ръчица – Зайко тегли се: “Не искам! Поиграй си с Ежко, с Лиска!”
И учителката мила там се беше приближила. Зайко тя добре разбира.
-Оставете го на мира! Толкоз малък няма друг, а и първи ден е тук!
Зайко бе останал сам в кукления кът, а там: Кукли! Топки! Камион! Влакче и червен балон! И захласнат цял, без дума, грабна той петле от гума. Стисне го, а то надига гребенче и кукурига! И след весела игра, сам накрая не разбра как във джоба го прибра. А петленцето кротува, на заспало се преструва.'В къщи с него се завърна. Майка Зайка го прегърна, но петлето тя не зърна.
-Хубаво ли беше там?
-Да... Но с тях, защо не знам, да играя ме е срам...
А петлето мълчаливо е като другарче живо. Ето Зайо нежно взе го и в леглото легна с него. Вече заедно ще спят, няма да се разделят! В ранно утро, без да иска, той петленцето застиска. “Кукуригу!” - то изписка. Рипна Зайко и се чуди:
-Ти ли, петльо, ме събуди? За Градината е време!
Никой да не му го вземе - при играчките прибра го и му стана много драго. Сам лицето си измива! Вече станал е голям. Сам от днеска ще отива, знае пътя той дотам!
През полянката премина, влезе в Горската градина. Там тревога бе голяма, че петлето им го няма... Лиска викна: - Тук бе вчера! Трябва аз да го намеря! И учителката мила пак се беше приближила. Па изгледа го сърдита:
-Кой задига без да пита?
Зайо мига с мъка скрита... Умен Ежко много знае:
-Тука общо се играе! Кой е? Нека си признае! Как така не го е срам да играе с него сам!
Слуша Зайо срамежлив, срамежлив и мълчалив и зад другите се скрива: “Гледай ти, нима не бива?”
Нов е той, от де да знае, че тук общо се играе? Свиваше му се сърцето! Как бе тъжно без петлето! Май че е виновен, дето при играчките прикри го, да му пее “кукуригу”! Цял ден нищо не игра. И от Горската градина бързо през полето мина, рано в къщи се прибра. Взе петленцето в ръце и го стисна до сърце. “Как да им го върна” То е тука в къщи – значи мое!” С него легна през нощта... И щастлив, засмян сънува, че с петленцето пътува, обикалят по света...
Рипна рано сутринта. Майка Зайка бе до него и видя петлето – взе го!
-Откъде е то? Кажи, Зайко, и не ме лъжи! От Градината е... зная!
-Вярно, мамо, ще призная: Взех го да си проиграя! Взех го без да ща от там, днеска ще го върна сам!
-Още днес! И то веднага! - майка му го в джоба слага.
Стигна Зайко, не забрави – бързо в къта го постави! Катерички и сърнички, Мечо, Ежко – идват всички! В миг Лисичката изгука:
-Ой, Петленцето е тука!
С обич Лиса го притисна. И учителката мила пак се беше приближила:
-Сам ли върна се дома? Кой го взе? И кой го връща? - Тя сега не се намръщи, ласкаво се позасмя.
-Аз го бях занесъл в къщи! Ден и нощ да бъде с мен! - рече Зайо зачервен. - Днес го върнах. Вече зная: Всички с него ще играем!
-Да живееш! - викна Ежко. - Сам поправи свойта грешка!
-Да живееш! - викат всички катерички и лисички. Заловени за ръце, те започнаха хорце. А и Зайко сам разбра – влезе в общата игра. Не е вече срамежлив, срамежлив и мълчалив. Горд пред Ежко се изправи – снимка иска да си прави. В Горската градина той е сега щастлив герой!