Хубава си, татковино
име сладко, земя-рай,
сърце младо и невино
за теб трепка,та играй!

Мили ми са планините
и на север,и на юг.
Драги ми са равнините
набраздени с наший бук.

На уста ми сладка душа
ще да бъде този кът -
дето Дунав, Вардал, Струма
и Марица си текат.

Дор на небо ясно слънце,
и на очи-свят, живот -
ще обичам аз от сърце,
таз земя и тоз народ.