Я кажи ми, облаче ле бяло,
Отде идеш, де си ми летяло?
Не видя ли таткови ми двори
И не чу ли майка да говори:
„Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хляб делило?”
Ти кажи й, облаче ле бяло,
че жив и здрав си ме видяло.
И носи й от мен много здраве.
Много мина, мъничко остана.
Наближава в село да се върна,
да се върна – майка да прегърна.