Над смълчаните полета
пеят медени звънчета.
Писана шейна премина
бялата пъртина.

Зън, зън, зън, зън...
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заскрежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.

Зън, зън, зън, зън...
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели...

Зън, зън, зън, зън...
пухкави къдели...