На дивана, под юргана
коте бяло се е свряло.
Хърка, мърка недоволно -
прави се на болно.

Но до него аз заставам,
аспиринче му подавам.
То подскочи и избяга,
оздравя веднага.

Припев:
Ей ти коте, мързеланче,
тук под моето юрганче:
много сладичко се спи,
но те моля запомни,
че без мое разрешение -
няма тук да лягаш ти.